Читать «Спасете „Титаник“!» онлайн - страница 94

Съобразяваш светкавично и си готов с нова лъжа.

— Естествено, че са фалшиви. Нали ви казах, че аз съм от…

— Знам какво ми казахте! Само че и от тях не сте, драги мой. Пратихме запитване до министерството. Имам обаче най-сериозни подозрения, че може да сте от другите. Но това ще е работа за полицията в Ню Йорк. Господа, водете този съмнителен тип в изолатора!

Мини на .

287

Това е най-безумното нещо, което си вършил в своя живот. Динамитът мигновено избухва с оглушителен трясък и насреща ти изригва вълна от пламъци и нажежена пара. Загиваш на място. Така и не ще узнаеш дали твоята саможертва е спасила „Титаник“ или не. Във всеки случай, когато отново се озоваваш сред познатата стаичка в края на века, странният глас не се обажда. Не го чуваш никога вече…

288

С много усилия запазваш спокойствие до съдбовния 14 април, когато решаваш да осъществиш плана си и тръгваш да дириш Исмей. Но шефът на компанията сякаш се е изпарил. Откриваш го едва след вечеря до ресторанта на първа класа, но затова пък те посреща сравнително благосклонно.

— А, Бейли! Отново ли вашите загадки?

Мини на .

289

Не ти остава нищо друго, освен да се прибереш в каютата и да чакаш неизбежното. А то става много скоро. Раздава се странен стържещ звук, сякаш някой прокарва огромен трион по дъното на кораба. Скачаш от койката като луд — това е сблъскването!

Ако смяташ, че някои от предметите, с които разполагаш, могат да ти потрябват, сложи ги в пътната си чанта (едва ли ще имаш възможност да се връщаш за тях). След това, ако имаш кодова дума ВТОРИ ПРОРОК, премини на .

Ако нямаш такава кодова дума, продължи на .

290

Ритваш внезапно Кемиш в слабините и той се търкулва настрани. Младият огняр с учудване се обръща към теб, но преди да успее да направи каквото и да било, получава саблен удар по шията и се просва до Кемиш. Познанията ти по карате се базират изцяло на гледаното в разни източни филми, но за началото на века и това е доста.

Бедата е, че си забравил групата огняри, останали долу. Сега всички те се покатерват като маймуни по стълбичката към моста и се нахвърлят върху теб едновременно. Успяваш да повалиш още трима, но останалите се струпват върху теб и скоро си обезвреден.

Един от огнярите изчезва към горните палуби и не след дълго се връща с четирима матроси. Без никакви обяснения те помъкват нагоре по стълбите.

— Къде ме водите? — питаш ти.

— В корабния изолатор. А в Ню Йорк ще бъдете предаден на съда.

— Ама аз…

— Я да млъквате! Благодарете се, че капитан Смит не поиска да ви съди по морския закон, инак отдавна да сте изхвръкнал зад борда!

Мини на .

291

Сторил си каквото бе възможно. Сега всичко е в ръцете на съдбата. С бавни крачки се изкачваш на лодъчната палуба, за да очакваш неизбежната катастрофа.

Студът е мъчителен, но ти не напускаш палубата, докато пред очите ти се разиграва гибелта на обречения кораб. Идва сблъсъкът — почти незабелязан от никого. Сетне бавното осъзнаване… паниката… спасителните лодки, в които почти няма място за други, освен жените и децата…

И внезапно над палубата се раздава вик: