Читать «Спасете „Титаник“!» онлайн - страница 92

Скачаш като луд. Катастрофата те е заварила неподготвен! Сега трябва да решаваш отново и час по-скоро да намериш Хигинс. Ако смяташ, че някои от предметите, с които разполагаш, могат да ти потрябват, сложи ги в пътната си чанта (едва ли ще имаш възможност да се връщаш за тях). След това, ако имаш кодова дума ВТОРИ ПРОРОК, премини на .

Ако нямаш такава кодова дума, продължи на .

281

Описаното тук не е измислица. Мнозина от оцелелите върху преобърнатата лодка си спомнят странния непознат — единственият, намерил сили да ги подкрепя в предсмъртния си час.

Опитваш да се изкатериш след Хигинс, но преобърнатата лодка вече е толкова претоварена, че за всички става ясно — още един човек ще я потопи.

— Недей, приятел! — мрачно подвиква някой. — Направиш ли го, всички отиваме на дъното.

— Разбирам ви, момчета — отвръщаш ти, тракайки със зъби. — Разбирам ви. Дръжте се, момчета. Бог да ви благослови! Дано се спасите. Само не се предавайте!

— И теб да те пази Бог — долита нечий глас, но така и не разбираш дали е на Хигинс.

Лекото течение постепенно те отдалечава от лодката. Тя изчезва в мрака, изпълнен с ужасяващи викове за помощ. Непоносим студ сковава тялото ти, докато най сетне губиш съзнание… и се свестяваш в познатата стая от края на века. Питаш се дали мисията е завършила с успех, но скоро получаваш отговор от пустотата пред себе си. Пак е онзи странен, безплътен глас.

— Да, мистър Ръсел… или Бейли, ако предпочитате. Хигинс е оцелял и потомците му вече живеят във вашето време. Съвсем обикновени хора, които носят надеждата за едно необикновено бъдеще. А сега сбогом… и както сам казахте в онази страшна нощ — Бог да ви благослови!

282

Тече страшната вечер на 14 април. Лежиш в каютата си със свито сърце, очаквайки всеки момент гибелното стържене по корпуса. Но минава полунощ, а не се случва нищо. Само по някое време имаш чувството, че корабът леко трепва настрани… и толкова.

На сутринта се изкачваш към лодъчната палуба, уморен и замаян от безсънната нощ. Чудото е станало! Хиляда и петстотин живота са спасени… и мислиш, че знаеш как. А предположенията ти се превръщат в сигурност, когато чуваш слух, че през нощта „Титаник“ едва не налетял на айсберг. И в слуховете няма нищо чудно — сега също плавате с намалена скорост, а тук-там на хоризонта блестят огромни ледени буци.

До края на плаването Лайтолър избягва да се среща с теб. Два дни по-късно слизаш в Ню Йорк заедно с пътниците, които дори не подозират каква страшна заплаха е минала на косъм от тях.

Предстои ти да живееш до края на дните си в първата половина на 20-ти век. Но нима това е скъпа цена, когато си успял да постигнеш една невъзможна победа?

283

— За да повярвате на онова, което ще ви кажа сега — тихо отвръщаш ти. — Знам… само не питайте откъде… знам, че тази вечер в 23.40 „Титаник“ ще се сблъска с айсберг и ще потъне. А спасителните лодки не стигат и за половината хора на борда. Трябва да сторите нещо. Вие имате влияние върху капитана, мистър Исмей. Убедете го да вземе мерки. Знам, че е получил няколко предупреждения за айсберги, но продължава да се движи с пълна скорост.