Читать «Спасете „Титаник“!» онлайн - страница 95

— Капитан Смит! Капитане! Получихме радиограма от „Калифорниън“! Идват на помощ! Ще бъдат тук до половин час!

За секунда настава мъртвешка тишина, сетне огромният кораб е огласен от възторжен рев на стотици гърла.

Въпреки студа, усещаш как те облива горещата вълна на облекчението. Победил си! Хората ще бъдат спасени… а заедно с тях и Хигинс.

Мини на .

292

Сторил си каквото бе възможно. Сега всичко е в ръцете на съдбата. С бавни крачки се изкачваш на лодъчната палуба, за да очакваш неизбежната катастрофа.

Студът е мъчителен, но ти не напускаш палубата, докато пред очите ти се разиграва гибелта на обречения кораб. Идва сблъсъкът — почти незабелязан от никого. Сетне бавното осъзнаване… паниката… спасителните лодки, в които почти няма място за други, освен жените и децата…

От кърмата отчаяно изстрелват една подир друга бели ракети. А в далечината блестят светлините на „Калифорниън“, където дежурният офицер гледа… и се пита какво ли могат да означават тези сигнали. Просто защото на „Титаник“ няма нито една червена ракета.

Внезапно светлините на „Калифорниън“ трепват. Внушаваш ли си? Не, наистина почват да се приближават! И в този момент чуваш вик:

— Капитан Смит! Капитане! Получихме радиограма от „Калифорниън“! Идват на помощ! Ще бъдат тук до половин час!

За секунда настава мъртвешка тишина, сетне огромният кораб е огласен от възторжен рев на стотици гърла.

Въпреки студа, усещаш как те облива горещата вълна на облекчението. Победил си! Хората ще бъдат спасени… а заедно с тях и Хигинс.

Мини на .

293

Епилог

— Странен човек си ти, Джон — казва Хигинс и хвърля поглед из хола на малкия апартамент, в който живеете от две седмици. — Откакто пристигнахме в Ню Йорк, от теб се интересуват най-различни видни личности. Странни слухове чувам. Че си бил ясновидец, че си можел да виждаш в бъдещето, че без теб всички в „Титаник“ сме щели да се издавим. Някакви си там радиограми, някакви ракети и какво ли не още. Обаче дори вестниците не публикуваха нищо такова покрай всички други сензации. А има нещо, убеден съм! Сам Джон Джейкъб Астор дойде да те посети. За какво толкова си беседвахте насаме?

Облягаш се удобно назад в креслото и запалваш пура.

— Нищо особено, Уилям. Мистър Астор просто си пада ексцентрик. Щом смята, че ми дължи нещо, толкова по-добре. Тъкмо ще ми помогне да си уредя живота.

Хигинс те поглежда със съмнение и свива рамене. Все още е повече британец, отколкото американец. А британската сдържаност е прословута. Знаеш го от опит — нали тъкмо зад нея криеш грандиозните си планове. В света се задават големи събития. Само след две години ще избухне Първата световна война — война, която ще промени цялата бъдеща история. Питаш се дали е по силите на един човек да я предотврати.

Пускаш облаче дим към тавана и се усмихваш. Защо пък не? Има ли нещо невъзможно за онзи, който успя да предотврати трагедията на „Титаник“?…

КРАЙ

Е, това беше!

Историята за „Титаник“ направо ми взе здравето — просто не искаше да свършва и трябваше да орязвам и орязвам, за да не се разрасне прекалено. Можеше да стане и два пъти по-голяма. Пропуснал съм толкова много неща: трагичната раздяла на семейства върху лодъчната палуба в онази нощ; героизмът на оркестъра, който свири до самия край, за да поддържа духа на хората; невероятното спасение на втория помощник Лайтолър; идването на спасителите от „Карпатия“; легендите, че капитан Смит е видян за последен път да плува с дете в ръцете.