Читать «Сянката на сатаната» онлайн - страница 6

Това обаче ти донася само един ден отсрочка. На разсъмване три нови машини заемат мястото на старите, а около замъка кръстосват въоръжени отряди, готови да предотвратят всеки опит за нападение срещу тях. Какво ще предприемеш сега?

Ще се опиташ да подпалиш машините от стената на замъка — продължи на .

Ще се допиташ за съвет до брат Доминик — прехвърли се на .

Просто ще изчакаш да видиш какво ще стане — попадаш на .

18

Старателно извърнали глави един от друг, двамата се изнизват през вратата на замъка, а ти оставаш да гледаш след тях и се питаш правилно ли си постъпил.

Времето те убеждава в обратното. Когато маврите обсаждат замъка — без брат Доминик, който да лекува ранените, и без отец Фиделиус, който да повдига духа на здравите — силите ви бързо се изчерпват. В края на втората седмица крепостта е превзета и ти намираш смъртта си след зверски мъчения, ръководени лично от Абдула ибн Таруми.

19

Още по пладне гръмогласният Родриго се провиква от крепостната стена:

— Абдула ибн Таруми, моят господар получи писмото ти, но не желае да чака до вечерта. Ела пред стените на замъка и ще получиш отговор!

Преди да са минали и пет минути, черният кон на ибн Таруми бясно препуска към Алтасар. Пред портата проповедникът спира и вдига глава нагоре.

— Какво ще ми кажеш, графе? И защо не пожела да говорим насаме? Нима не разбра писмото ми?

— Разбрах го — отвръщаш ти. — Но тайната среща е излишна, защото онова, което ще кажем и извършим, трябва да стане известно на всички. Ваш ред е, отче Фиделиус.

По лицето на абата се изписва дива радост.

— Невернико! — извиква той с изтънял от вълнение глас. — Вече никой не ще получи сатанинските ръкописи, защото отиват там, където отдавна им е мястото — в огъня! Дори и да умра сега, до последния си миг ще благославям Всевишния, че ми позволи да извърша това свято дело.

Челюстта на ибн Таруми провисва. По лицето му избиват едри капки пот.

— Лъжеш! — едва смогва да изрече той.

Вместо отговор, отец Фиделиус поема от ръцете на един войник запалена факла и я свежда към струпаните пред него пергаменти, обилно заляти с катран. Лумват пламъци. Когато ръкописът се разгаря както трябва, абатът го изблъсква отвъд ръба.

— Ето ти гнусните писания! Къде е сега твоят Аллах, та не ги спаси?

С див рев черният проповедник се хвърля върху горящите пергаменти, опитвайки да ги изгаси с тялото си. Но вече нищо не може да спаси древния ръкопис. Най-сетне, обгорял и стенещ от болка, Абдула ибн Таруми яхва коня си и поема обратно. Само след четвърт час над целия вражески лагер се надига воят на хиляди хора.

Мини на .

20

Дните отново се нижат един подир друг и владетелските грижи поглъщат цялото ти внимание. След сушавата пролет реколтата на жито е слаба. Когато пристига дон Мигел, старият търговец на зърно, комуто винаги си продавал излишъците си, трябва да го посрещнеш с празни ръце.