Читать «Сянката на сатаната» онлайн - страница 4

9

За щастие с това веригата от вълнения и загадки приключва. Времето тече лениво, ден след ден. Замъкът иска ремонт, трябва да поддържаш правосъдие по земите си, струпват се и грижи по реколтата, изобщо — има с какво да се занимава един граф.

Изпращал ли си Пако да потърси шейх Ахмед бен Джубеир?

Да — мини на .

Не — мини на .

10

Високият те оглежда с безумни очи. Разбираш, че си улучил слабо място — та има ли за един истински вярващ испанец-християнин по-страшно нещо от това, да бъде погребан като езичник?

Внезапно човекът потреперва с цялото си тяло и рухва на една страна. Очите му се извъртат навътре и той успява само да изхърка:

— Погребете ме… като християнин!

Мини на .

11

С кого би желал да се посъветваш?

С отец Фиделиус — мини на .

С брат Доминик — продължи на .

С Естебан — прехвърли се на .

С шейх Ахмед бен Джубеир — попадаш на .

С никого — мини на .

12

— Какво да ги правим тези, господарю? — притичва към теб Естебан. — Ако бият по тоя начин още няколко денонощия, ще съсипят и най-здравата стена!

Надникваш с усмивка през ръба на стената, после се обръщаш към стария войник.

— Така е, Естебан, съгласен съм. Само че ако бият няколко денонощия. А това са примитивни съоръжения, сглобени от обикновени дърводелци в полеви условия. Виждал съм истински обсадни машини — нямат нищо общо с тия тук. Надали някоя от тях ще издържи повече от ден, без да се разпадне при такъв яростен напън. Просто стойте и ги оставете да блъскат.

След няколко непредпазливи показвания изпод навесите и няколко точни стрели, маврите бързо се научават да не си подават дори носовете. Налага се другарите им от становете да сглобят малък навес на колела, с който да докарват свежи сили. Още по обяд засилващото се скърцане на машините и морното пъхтене на неверниците около тях, ви подсказват, че работата върви все по-зле за противника. Между стената и навесите започват да се разменят закачки на смесен арабско-испански език, за чиято колоритност съществено е допринесъл и Родриго.

— Хей, вие там, долу! Да слезем да ви помагаме, а?

— Не се безпокойте, след малко ние ще се качим горе!

— Да, ама нещо много ви скърцат машините! Да не вземат да засекат по средата на работата, та ни напред, ни назад? Ще трябва да дойде лично оня, черния, да напъва!

— Ти неговото име го не цапай. Той е Махди!

— Това пък що ще рече? (Подсказване отзад.) Светец? Че къде му е ореолът? Май не се вижда от рогата! (Бурен смях отгоре и ядосано сумтене изпод навесите.)

Към вечерта лявата стенобитна машина се разпада със силен трясък, събаряйки и навеса. Стрелците с лъкове не пропускат възможността и едва една трета от маврите долу успяват да се доберат живи до някое укритие. С оставащите две съоръжения врагът продължава работата си и през нощта, но по първи петли таранът също се сцепва, а призори се разпада и другата стенобитна машина. Мислено благодариш на зидарите, които стегнаха стените и вратите ти така, че да устоят на вражеския напън.

Мини на .