Читать «Операция „Звезден гост“» онлайн - страница 6

— Добре де, какво да предприема? — раздразнено питаш ти. — Положението тук не е предвидено от никакви инструкции. Имам работа не само с летяща чиния, но и с цяла камара трупове.

Гласът отсреща става остър.

— Инструкциите ви са били да не влизате в сблъсък с местни жители!

— Не става дума за сблъсък — възразяваш ти. — Преди мене тук е пристигнала десантна част и доколкото мога да преценя, всички са мъртви.

— Изчакайте! Изчакайте! — бързо отговарят от „Ливингстън“. — Ще се свържем с вашата база и ще им предадем какво е положението. Постарайте се да изясните причината за смъртта на десантниците и се обадете до един час за нови инструкции.

С това разговорът приключва. Докато прибираш радиостанцията, ти ядосано хапеш устни. Дявол да го вземе, само дипломатически усложнения липсваха! Ако стане напечено, ония от голямото началство като нищо могат да те изоставят на произвола на съдбата.

Върни се на , за да решиш какво ще предприемеш сега.

12

Докато се приближаваш към него, старецът гледа с широко разтворени очи странния ти костюм. Сигурно му приличаш на пришълец от друга планета.

— Няма да ти сторя нищо лошо, добри човече — уверяваш го ти. — Самият аз се нуждая от помощ.

— Че с какво мога да ви помогна аз, сеньор — тежко въздъхва той. — Не виждате ли, че съм само един беден стар селянин.

— Трябва да стигна до Пуерто Осо.

По лицето на стареца отново плъзва страх.

— Вие сте чужденец, сеньор. Днес през нашето село мина патрул. Гвардейски патрул, сеньор, от най-страшните. Предупредиха ни ако видим чужденци, веднага да уведомим властите. А в селото имаме двама полицаи. Аз съм беден човек, сеньор, прост и безпомощен. Не ме вкарвайте в беля.

Ако се съгласиш със стареца и го оставиш да си върви, продължи на .

Ако имаш златни монети и му предложиш една от тях, прехвърли се на .

Ако се опиташ да уговориш стареца по някакъв начин, мини на .

13

Може би заедно със спирането на илюзията пришълецът е престанал да ти внушава бодрост. Каквато и да е причината, отново те обзема тревога. Очакваш ли още пристигането на оперативната група?

Да — мини на .

Не — прехвърли се на .

14

Устните на стареца затреперват, сякаш всеки момент ще се разплаче.

— На мен ли го разправяте това, сеньор? С единия крак вече съм в гроба и по-добре от вас ги знам тия работи. Ама в тая страна няма ни Бог, ни дявол, само хора с пушки, откакто се помня. — Изведнъж той се оглежда на всички страни и едва чуто прошепва: — Елате. Ще сторя каквото мога… и дано всеблагият Исус се смили над душите ни.

Продължи на .

15

Мъчително повръщаш няколко пъти, но от това не ти олеква. Напротив — болките стават все по-силни. Разтърсват те ледени тръпки, макар че цялото ти тяло се облива в пот. Постепенно пред погледа ти пада сивкаво-черна пелена и губиш представа за света.