Читать «Операция „Звезден гост“» онлайн - страница 5
Любомир Николов
Скачаш, изключваш сигналната инсталация и светкавично се обличаш. Вече толкова пъти са те вдигали по тревога, че вършиш всичко автоматично. Опитваш да се свържеш с базата, но телефонът непрекъснато дава заето. Е, няма как, ще трябва да отидеш дотам и да докладваш, че си приел тренировъчното повикване. Намяташ коженото яке, защото пустинните нощи са хладни и излизаш навън.
Докато караш джипа към базата, на няколко пъти се прозяваш от отегчение. Тия учебни тревоги започват да стават банални. Но отегчението ти моментално изчезва, когато виждаш, че охраната пред портала е удвоена. Момчетата те познават и обикновено те пускат да минеш без формалности. Този път обаче трябва да спреш и да представиш пропуска. Началникът на караула дълго се взира в снимката, сякаш те вижда за пръв път, а през това време двама войници те държат под прицел, като че си дошъл специално да взривиш базата. Сърцето ти изтръпва. Какво означава това? Да не би…
Когато най-после те пускат да минеш, ти подкарваш като луд към щаба. От далечината долита грохотът на реактивни двигатели и виждаш как на фона на звездите бавно се издига издълженият черен силует на самолет, изхвърлящ зад себе си сноп от ярки пламъци. Вече не се съмняваш — операция „Звезден гост“ е започнала.
Паркингът пред щаба е претъпкан с небрежно паркирани автомобили. Вратите на много от тях зеят отворени. Наоколо нетърпеливо крачат напред-назад техници, военни, колеги от Оперативния отдел. Някои напират да влязат в сградата, но охраната не пуска никого.
Забелязваш в тълпата едрата фигура на Дейв и го дръпваш настрани. За разлика от друг път по лицето му няма и следа от усмивка. Още преди да го попиташ каквото и да било, той те поглежда сериозно и кимва.
— Така е, мой човек. Няма шега. Операцията започна. Преди малко изстреляха Морти. На всички останали е наредено да чакат заповеди.
— Къде е станало? — развълнувано питаш ти. — Кога?
Дейв поклаща глава.
— Още нищо не са казали. Не се вълнувай, скоро ще разбереш. Нали виждаш, вече ви подготвят самолета.
И той кимва към пистата, където под светлината на прожекторите група техници се суетят около грамадния транспортен самолет „Херкулес С-130“.
Мини на .
10
Старият селянин се усмихва лукаво.
— Добре сеньор, както речете. Ама мисля, че поех голям риск, дето разговарях с вас. Тая монета си я заслужих, тъй да знаете.
Ама че мошеник! Нищо не свърши и пак настоява за възнаграждение. Ако му дадеш монетата и го пуснеш да си върви, продължи на .
Ако му кажеш да се маха без повече приказки, мини на .
11
Предположенията ти се оказват правилни — на около двеста метра от поляната радиостанцията работи без никакви проблеми. След няколко опита установяваш връзка с крайцера „Ливингстън“. Предаването е кодирано, тъй че можеш да говориш с открит текст. Новините обаче не са обнадеждаващи. Товарният „Херкулес“ вече е излетял, но не се знае дали ще може да дойде — цялата армия на Малакоста е вдигната в пълна бойна готовност и представителят на Гарсия в ООН остро е протестирал срещу „грубата и с нищо непредизвикана намеса във вътрешните работи на една суверенна държава“. Получил е поддръжката на повечето от независимите държави и се очертава крайно неприятен дипломатически скандал.