Читать «Операция „Звезден гост“» онлайн
Любомир Николов
Любомир Николов
Операция „Звезден гост“
ПРЕДГОВОР
Скъпи приятели,
Тази книга-игра не се различава особено от другите, които сте чели. Разбира се, в нея ще откриете приключения, заплетени ситуации, схватки и борба за победа. Но има и още нещо. Защото историята, която ви предстои да прочетете, не е проста измислица, а разказ, основан до голяма степен върху истински събития. Тъй като сметнах, че ще ви бъде интересно да узнаете нещо повече, преплетох фантазията с фактите. Онова, което срещнете под рубриката „Документален факт“, е истина — или категорично утвърдена, или поне изнесена на страниците на световния печат. Бих бил много благодарен, ако в писма до издателска къща „Астрала“ споделите с мен дали ви харесва подобно нововъведение. Ако то не ви допадне, естествено, няма да бъде използвано в бъдеще.
Желая ви приятни часове с новата книга.
Колин Уолъмбъри
УВОД
— Това ли е всичко? Осемнайсет и трийсет и седем, сър.
Докато подаваш парите, изрусеното момиче на касата те оглежда с нескрито любопитство. Усмихваш се. Животът в това затънтено градче сред пущинаците на Невада не предлага кой знае какви развлечения, тъй че местните жители изгарят от интерес към всеки нов посетител. Особено ако е свързан с военната база.
Едва си помислил това, когато касиерката ти подава рестото и колебливо пита:
— Знам, че не е редно, сър, но все се чудя… какво точно правите там, в базата? Носят се разни слухове…
Небрежно махваш с ръка.
— Слухове винаги ще има, скъпа, дори и да поканим целия град на гости. А всъщност няма нищо интересно. Обикновена тренировъчна база за пилоти-изпитатели.
Доволна, че все пак е получила отговор, касиерката побързва да зададе нов въпрос.
— Ами онези големи черни самолети, дето хората разправят, че са ги виждали? Приличали на космически кораби.
— Стара работа. Били са секретни преди двайсетина години.
Без да оставяш на момичето време за повече въпроси, ти взимаш торбата с покупките и излизаш от магазина. Напеченият от слънцето паркинг е пуст, ако не се брои твоят служебен джип. По околните улици също не се мярка жива душа. Но на няколко прозореца забелязваш любопитни лица. Интересно, какво ли биха помислили, ако можеха да узнаят истината за базата?
Всъщност самата база не представлява нищо особено. Дълга бетонна писта сред пустинята, два хангара и няколко административни и технически сгради. Самолетите наистина отдавна са снети от въоръжение, макар че до днес си остават ненадминати в своята категория. Истинската, поразителна тайна е другаде — в замисъла на Проект „Хеспериди“. С неволна усмивка си спомняш колко бе смаян преди година, когато получи предложение да участваш в Проекта. Сякаш и сега чуваш спокойното, деловито обяснение на полковник Слейн: „Рано или късно Те ще дойдат. Може би официално, с предварително съобщение, та да им осигурим духова музика и червени пътеки. Но най-вероятно няма да е така. По всичко личи, че Те не желаят да влизат в контакт и още дълго няма да пожелаят. Значи остава да се надяваме на другото — принудително кацане поради авария или някаква друга причина. И когато това се случи, трябва да бъдем готови за светкавични действия.“
