Читать «Стоян» онлайн - страница 4

В това време влезе Теофану, натруфена като кукла, и подаде ми сладко; а по-малката ми донесе каве. Когато момичетата излязоха пак, то Пападати ме погледа засмяно в очите и рече:

— Аз видя, че ти си дошла за някоя работа, и искам да ми я кажеш.

„Нашите българи не би направили това; тия са срамежливи хора“ — си помислих, па му я изтърсих:

— Аз съм дошла да искам вашето момиче за брата ми Стояна.

Пападати ме погледа пак засмеяно и рече ми полекичка:

— А много ли иска брат ти?

— За това нещо той ми нищо не рече — казах аз.

— E-e-e-e! Не харесва ми се такъв зет, който не пита много ли прикя има невестата му! Ала нищо, ще се оправи той. Да ти кажа право, аз нямам голямо богатство и затова не мога да дам на момичетата си повече от дванайсет хиляди гроша.

— Аз зная, че Стоян търси не пари, а жена и въртокъщница — казах аз.

— Когато е така, то аз ви давам дума и без да питам дъщеря си. Кажи Стояну, че аз пристаям; а когато пристаям аз, то ще да пристане и тя.

— А аз мисля, че е по-добре да попитам и нея — може тя да го не ще. Когато един човек се жени, то трябва добре да се премисли, защото женитбата не е играчка.

Пападати остави чубукът си и излезе.

VII

Боже, какво богатство имаше в къщата на тоя човек; а той ми каза, че няма голямо богатство! Богатите хора колкото повече богатеят, толкова и по-жадни стават! Не менявам аз мой Павле за всичките сарафи, ако той и да няма големи богатства. „Когато е малко, то е и сладко“ — казват нашите българи.

След малко време Пападати се върна, а след него влезе и Теофану.

— Аз ти вече казах, че дъщеря ми ще да вземе оногова, когото й избира аз сам — каза Пападати и взема пак чубукът си.

— Не ща аз Стояна — каза Теофану и заплака.

— За какво го не щеш? — извика Пападати и погледа към дъщеря си твърде сърдито.

— Във Фелибе има и по-добри от него — каза тя.

— Има по-добри; ала не са за твоите зъби! Аз искам да вземеш Стояна и ще да го вземеш.

— Баялдисала съм за един пльос-вулгарос.

— Мълчи — извика Пападати и тупна с кракът си. — Ако не вземеш Стояна, то ще те изгоня из къщата си и не ща вече и да те видя.

Разбира се, че всичкото това беше само детинска играчка, защото аз твърде добре знаех, че Теофану не само би вземала брата ми на драго сърце, а и краката ми би целунала; но тя искаше да ми докаже, че не обича българете и че ако Стоян иска да бъде щастлив, то той трябва да стане грък. Яд ме беше да гледам тия приструвки и аз извадих из джебът си пръстените и маргаретарът. Когато Теофану видя що й е пратил брат ми, то тя заборави, че той е пальос-вулгарос и захвана да ги разгледва от всяка една страна и да ги мери на пръстите си и на шията си.

— Кажи Стефану (прекръстиха Стояна на Стефан — гръцки работи) да дойде сам и да ме иска, защото у нас е така… Кажи му да дойде надвечер… Аз да ида да се облека…

— Младост! — каза Пападати и въздъхна.