Читать «Стоян» онлайн - страница 2

Помълчах аз, помълчах, па не можах вече да се утърпя и рекох: „Слушай, брате Стояне! Я кажи ми, защо се ти не ожениш? Аз мисля, че е вече време… Ти не си гръцки ергенин и не трябва да чакаш да ти чукнат четиресетте коледи на вратата. Ожени се, брате!“

— Не мога да намеря момиче, каквото аз искам; а да зема което и да е — не ща — каза Стоян.

— Ти само кажи, че искаш да се задомиш; а момичета ще да се намерят, колкото искаш… Аз мисля, че Рада Къльовичина е добро и хрисимо момиче — казах аз.

— Добра е и хрисима е — отговори Стоян.

— И Марийка Янкова не е за изхвъргане… Хубаво момиченце, работно момиченце! — казах аз.

— Марийка е хубаво момиченце, и работно момиченце — каза и Стоян.

— А Еленка Вельова? Аз мисля, че като Еленка и в Цариград няма.

— Няма — отговори Стоян.

Доядя ме да слушам такива отговори и аз захапах устната си и рекох: „Да би знаяла, че ще да ми отговориш така, както ми ти отговаряш сега, то не бих ти ни говорила“.

Стоян повдигна очите си, погледа ма невесело и рече: „Не сърди се, Тоте, прости ми!… Нещо ми е лошаво…“

— Аз се не сърда, брате; а жално ми е, като те гледам така замислен — казах аз и отидох си.

IV

Отиде мъжът ми по работата си; а аз седя пред вратата на пезулът и шия. Дойде ми на умът Стоян и на сърцето ми стана тежко и невесело. „Или търговските му работи не вървят добре, или друго някое зло се е случило в къщата му“ — си помислих аз и пак захванах да си ръбя… Някой почука на портата. Отворих — влезе Стоян… Обрадвах се аз и помолих го да влезе в къщи.

— Не, Тоте! Не мога аз дълго време да се мая у вас, защото имам работа… Седни и да си поговориме малко… Аз искам да те помоля за нещо си — каза той и погледа надоле като сираче.

— Каква молба? Аз не съм нито господ, нито протосингел, нито пък ага, та да ме молиш! Казвай по-скоро какво искаш да ти направя и аз ще да го направя. Ти знаеш, че аз съм готова и душата си да дам за тебе.

— Огледал съм едно момиче и ще да те пратя да го искаш — каза Стоян и почервеня като божур.

— Ето каква била работата; а аз мислех, че ти ще да ме помолиш да се хвърля в Марица или да стана калугерка. Ако е за такава работа, то аз, преди да я свърша, пристаям да постя четиресет дена и да се храня само с хляб и вода. Казвай кое е онова момиче, което си ти огледал, и аз съм готова да ида и да го искам пеша, ако би то било чак и в Едрене.