Читать «Българи от старо време ((За памет на Братя Миладинови и на Н. Герова))» онлайн - страница 50
Любен Каравелов
Когато се свършило целуването на ръцете, то хаджи Генчо станал и според обичая захванал да говори:
— С божията милост ние годяваме децата си, но питаме вас, сватове: какво мислите да дадете на моето чедо?
Дядо Либен направил знак на баба Либеница, а баба Либеница подала на кумата една голяма китка и една червена кърпа с всякакви неща. На китката бил везан златен пръстен с червена антика и около двайсет златни монети… Кумата подала всичкото това на невестата, която и целунала ръката и с устата, и с челото, и с брадата. Кумата и кръстницата трябва да е същото лице — другояче се не може. Кумовството е наследствено. После това баба Либеница извадила из кърпата още една китка, която била по-голяма от първата и на която така също били привезани различни златни монети. Първата китка била от младоженеца, а втората от неговите родители. Втората китка баба Либеница подала на невестата, а невестата я подала на баща си и на майка си. Тая китка захванала да ходи от ръка на ръка и всичките гости се чудели, охали, ахали и говорили, че такива цветя нийде не са видели. Трябва да ви явя, че и коприщенските беглихчии имат своя политика: ако тия и да хвалили цветето, то очите им били на жълтиците. Дядо Либен имал обичай да показва всекиму своята градина, следователно — цветята му били известни на всичкото село.
Когато било свършено всичкото това, то хаджи Генчо седнал, а дядо Либен станал.
— На сватбата — захванал той — ние ще да дадеме: на свата (хаджи Генчу) — ботуши; на свахата (баби Хаджийки) — морави кадифени чехли; на невестата — сърмени чехли от червено кадифе; на сестрите и снахите — жълти едренски чехли, а на другите роднини — кому ботуши, кому постали, кому чехли, кому липискански пош. А вие, свате, какво мислите да дадете?
Хаджи Генчо станал, а дядо Либен седнал.
— Ние ще да дадеме — захванал той — големи дарове: на свекъра ще да дадеме копринена риза; на свекървата — копринена риза с червен кенар; на по-старите братия, на кумата и на кума — ленени ризи; на зълвите и на етървите — ленени ръкави; на деверите — копринени кърпи или ленени ризи; на стари-сватовете и на стари-свахите — памучни ризи или ленени ръкави; на циганите-цигуларите — червени или сини сопотски пошове, а на пряпореца — алена кърпа. И на проводажиите ще да дадеме по един пош. Колкото за премяната на невестата, то ние ще да дадеме това: единайсет ризи, като извадиме из тях оная, в която ще тя да иде под венец, и оная, в която ще да легне с младоженеца; пет сукмана, три фустана копринени и един от чит; осем чифта ръкави и четири нагръдки; три контоша, подплатени с лисици, и един подплатен с агнешки кожи; един контош неподплатен и едно либаде; девет кърпи за забрадка и дванайсет за триене; един кюрк зимен, подплатен със самур, други летен, подплатен с нурки, и една мода; два пояса сърмени и едни чопрази, и най-после две черги — една за постилане, друга за завиване, един юрган и една плъст — освен всичкото това и други ситни неща. Ала да не заборавяте, сватове, че нашата къща е
