Читать «Съкровищата на Дяволската планина» онлайн - страница 87

Слънцето обгаряше сутринната мъгла, надвиснала над река Карао. Лъчезарният изгрев с бледорозово сияние разкриваше омаята на тропическата растителност. В чудната полусветлина между палмите, застанал разкрачен до рекичката, Игор Незнакомов пееше с приятния си глас Марсилезата. Обут в раздърпаните си цървули от сурова, неощавена антилопова кожа, той извика на Иван Горилата на руско-български:

— Ела да ти покажа нещо. Ние сме били слепи, за да не видим какво блести на дъното на рекичката. А те са го видели.

— Кои „те“? — попита Иван Горилата.

— Пърси и Алън — отговори Игор Незнакомов. — Затова вчера сутринта те се ровеха в пясъка. Нали ги видя, че се изправиха сконфузени, като ни забелязаха, че идваме.

— Гледай сега тука отгоре във водата и виж какво са видели. А ние си въобразяваме, че смарагдите са наша тайна. Край на угризенията, че скриваме нещо от тях. През всичкото време вчера, когато ние се чудехме как да постъпим, те са знаели, че във варовика има смарагди. Ето виж, на дъното има същите кристали, които намерихме с Мартин Ларсензвей зад вира. Какви наивници сме били да си въобразяваме, че страдат само от краката си. Днес трябва да разрешим тоя въпрос с Пърси и Алън и утре да поемем надолу. Ние знаем достатъчно за разпространението на варовика и включените в него смарагди. Това е достатъчно засега.

Игор Незнакомов спря. Към мас приближаваха, накуцвайки, Пърси Норман и Алън Ландис. В походката им имаше изкуствена недодяланост. Явно че толкова не ги боляха краката. Те се преструваха. Но с каква цел?

— Хало, Игор, как спа нощес? — попита Пърси Норман. — Може ли да намерим още от вашите зелени листа?

— Тръгнете по река Карао и ще си наберете, колкото ви са нужни. Ти ги познаваш, нали? — отговори му Игор Незнакомов.

Във въпроса на Пърси се криеше насмешка и същевременно нетърпение. Той искаше да разбере какви са за днес нашите намерения. По лицата и на двамата се четеше нетърпение да узнаят какво сме решили снощи, след като те ни напуснаха.

— Левият ми крак ме боли ужасно — каза Алън Ландис. — Бих желал да останем и днес тук.

Измъчен и обезсилен от нашето мълчание, Алън Ландис изглеждаше жалък. Той поглеждаше към Пърси Норман, който вече беснееше от раздразнение.

Игор Незнакомов свали цървулите си и нагази в рекичката. Иван Горилата направи същото, почна да се разхожда из водата и я размъти умишлено. В очите му блестеше злорадство. С безразличие той продължи да размътва водата на малката рекичка, стигна докъдето беше седнал Мартин Ларсензвей и му каза:

— Пърси и Алън чакат да разберат какви са намеренията ни за днес. Те знаят, че във варовика има смарагди.

— Кой им е казал? — попита Мартин.

— Никой. Те сами са ги открили още вчера, когато са се миели в рекичката. Игор Незнакомов ги откри също тая сутрин. Трябва да решим как да използуваме деня. Разбрах, че те имат намерение никъде да не мърдат. Питаха Игор Незнакомов за зелени листа. Той им каза да отидат по река Карао и да си наберат. Значи ние можем спокойно да ги оставим да се лекуват и да продължим проучването си нагоре по рекичката. Те искат да останат сами и да изследват тая част на рекичката. Ти на какво си мнение?