Читать «Съкровищата на Дяволската планина» онлайн - страница 76

Нощта хвърли черната си мантия върху лабиринта от ходове. Мрачните сенки на скалите като зловещи призраци потънаха в дълбоките пропасти. Над нас изплува блестящата диадема на новата луна. Свити в чувалите си за спане, усещахме само краката ни да тръпнат от умора. Водач беше Мартин Ларсензвей, а той не пожела да спре никъде за почивка през целия ден.

Глад

Неплодородният пласт на червените кварцитови скали вдигаше само прах, който пълзеше като мъгла. Ужасни хапещи малки мушици, добили при изгрева на слънцето карминовочервен цвят, се хвърлиха отгоре ни. От реката Карао полъхваше влага и миризма на тиня.

Алигаторите, налягали на наноса, се прозяваха срещу изгрева със сплесканите си муцуни и гледаха как се измъкват от водата огромни каймани и клакират с челюстите си.

Вдигнахме чувалите за спане заедно с Пърси Норман и Алън Ландис и ги сложихме по-високо на една хлътнала тераса. Кайманите се разположиха на мястото на Пърси и Алън. Пред нас, край реката, конусите на скалите в далечината като че ли свършваха; там като мираж се виждаше гора или джунгла, в която река Карао се губеше.

Два дни останахме тук да се оправят краката на Пърси Норман и Алън Ландис.

Игор Незнакомов, който беше увил диамантите си в някакви големи зелени листа, ги използува след първото нараняване за увиване на краката си. Като видя, че Пърси Норман и Алън Ландис се намират в тежко положение, той тръгна по реката, донесе цял наръч от същите листа и уви краката им с тях. Изглежда, тия листа имаха чудотворно целебно действие, защото наистина раните се затвориха. На втория ден Алън и Пърси можеха да се движат. За да запазим и ние краката си от по-сериозно нараняване, също ги увихме със зелени листа.