Читать «Съкровищата на Дяволската планина» онлайн - страница 60

Огромни зелени листа на диви банани, в които можеше да се скрие цял човек, се поклащаха на брега. Очите на Алън Ландис и Пърси Норман се спряха на тях. Не беше ли това възнаграждение за страха след смъртта на магьосника и младата индианка? Разтревожено се вгледах в двамата ни спътници. Колкото повече наближаваше нощта, толкова по-явно те губеха самообладание. Трябваше на всяка цена да се предприеме нещо.

Спряхме до едва видима пътека, която водеше навътре в джунглата.

Пърси Норман и Алън Ландис, съвсем изнервени и разсеяни, се отпуснаха изнемощели на наноса. На всички наши въпроси те отговаряха съвсем механично, понякога и безсмислено. Нямаше никакво съмнение, че засега те не само че не можеха да бъдат полезни, но представляваха, от своя страна, още един товар за нас. Да се движим повече напред беше невъзможно. Трябваше да се погрижим за нашите спътници. Впрочем помощ ние не бяхме в състояние да им дадем. Единственото, което можехме да сторим, бе да ги накараме да си легнат, преди да се стъмни.

Най-лошото беше, че и двамата отказаха да говорят. Изгледаха ни озлобено, мушнаха се в чувалите и веднага смъкнаха мрежите на лицата си.

Река Карао се разливаше по-надолу и мокреше джунглата. Ивица вода течеше встрани и покрай нея се виждаше утъпкана от животни пътека, която правеше завой и се губеше в гъстата растителност от палми и ни ограждаше буйна свежа Растителност. Блато с жълто-червеникава мътна вода. Около него редица хлебни дървета, диви банани и цитрусови храсти ни идваха като подарък от провидението.

Примамливите плодове на хлебното дърво съперничеха на огромните гроздове от златожълти банани, храсти с натежали нарове бяха заобиколени от кърваво-червени азалии. Сини ириси до самото блато контрастираха с големите бели и червени цветове на лилиите. Жабоци, насядали по листата на лилиите, се приготовляваха за вечерната си репетиция.

Блатото приличаше на угаснал кратер на вулкан. Наоколо се търкаляха късове хематитова желязна руда. Дървовидна папрат, над четири метра висока, не позволяваше да изследваме местността. Впрочем не беше трудно да се отгатне, че се намираме върху рудна шапка. Хематитовите парчета бяха почти чиста желязна руда, но не разполагахме с време, за да я проучим.

Игор Незнакомов беше останал да пази Алън и Пърси, докато ние изследваме пътеката и блатото. Когато се завърнахме, натоварени с храна, Игор Незнакомов ни съобщи, че и двамата бълнували. Това беше лош признак. Как ще водим болни хора през спускащите се канари и падовете на река Карао — не ни беше ясно! Пропасти, гъсталаци, стръмни дерета ни разделяха от червената пустиня. Всеки трябваше да прилага невероятни усилия и умение, за да не падне и си счупи главата или краката.

Първата нощ не ни донесе облекчение. Пърси Норман приличаше на човек, който за първи път открива, че се намира в джунгла. На следната сутрин неговото състояние много не се промени. Поне разбрахме, че е поразен от съсичането на магьосника и убитата млада индианка. Той не можел да си обясни как индианците са разбрали, че магьосникът е убит, как се е предало върху тях неговото зловещо влияние, за да настъпи тоя обрат в отношенията им към нас и младата индианка да има куража да се доближи, когато е виждала насочените пистолети. Наистина това беше много за неговия мозък, вече получил шок след убийството на магьосника.