Читать «Съкровищата на Дяволската планина» онлайн - страница 30

Неизмеримостта на човешката алчност не държеше сметка за неудобствата. Понякога просто ни обземаше мъка, че не можем да вдигнем целия нанос. Ние пъшкахме, ругаехме и не се сещахме нито за храна, нито за пушене. Реката Чурун разрушаваше някъде в дълбочината образувания в огромната пукнатина итоколомит и го изнасяше заедно с другите материали в наноса. От търкането тая контактна скала се разрушаваше и образуваните в нея диаманти и злато отпадаха. Някаква неизвестна още метаморфоза във варовика беше дала смарагдовите кристали и зеления берил.

Сега ми стана ясна и причината за включването на Алън и Пърси в нашата експедиция. Възбуждението, което ги беше обзело, не им позволяваше да спят въпреки изключително голямата умора от неколко-дневните ни скитания. Често те се усамотяваха някъде из лагера и до късно през нощта си шепнеха. Сутрин те ставаха със зачервени очи, изнурени от безсънието, но не даваха ни думица да се отвори за каквато и да е почивка. Една нощ се разбудих от някакъв подозрителен шум. Стори ми се, че той идва откъм индианските палатки и затова осторожно и дебнешком се приближих към тях. Обаче всичко бе спокойно. Помислих, че ми се е сторило, и вече тръгвах назад, когато чух встрани приглушен шепот. Ослушах се и разпознах гласовете на Алън и Пърси.

— Значи онзи стар мошеник е бил прав — промърмори Пърси. — Да ти призная, дълго време мислех, че всичко е лъжа.

— Каква ти лъжа — неохотно отвърна Алън. — Тези бандити имат връзки в цял свят. Кой знае дали не са някоя организация, по-мощна и от нашия Картел.

— Хайде и ти — засмя се Пърси. — Друго не можа ли да измислиш. Ако е така, те отдавна да са предприели някоя собствена експедиция, вместо да търсят хора като нас.

— Там е работата, че без специалисти геолози те мъчно биха могли да установят ценността на находищата и истинското им място. А освен това мислиш ли, че нашият Картел би позволил някому другиму да изучава богатствата на Венецуела.

— Както и да е. Нас това не ни интересува. Много по-важно е да се измъкнем оттук с всичко събрано и да се доберем до Каракас. Не забравяй, че все пак трябва да свършим и много друга работа. Имаме голям район и никой няма да ни прости, ако се върнем без сериозни проучвания. Виж, да ги нямаше тия българи с нас, тогава…

Внезапно в джунглата се вдигна някаква олелия. Пърси и Алън тревожно скочиха. Побързах да се измъкна, преди да са разбрали, че съм дочул разговора им. И без това вече знаех най-важното. Очевидно по някакъв начин те са знаели предварително, че в Дяволската планина се намират диаманти и само затова са тръгнали с нас. Положението се усложняваше…

Наклонът на реката Чурун влачеше тонове нанос. Проходът имаше четири километра дълбочина от входа до дупката, където водата излизаше. Нам беше физически невъзможно да вдигнем хилядите пръснати късове итаколомита, варовици, и злато. Оттук до река Ориноко, където трябваше да слезем, имаше хиляди препятствия, които нито един от нас не познаваше.

Ние бяхме се качили до водопада „Момина вежда“ от изворите на река Карони. Но оттам нямаше да се връщаме, а североизточно по Чурун, по Карао и през Червената пустиня, в която мис Пейдж е загубила половината си хора, за да стигнем пак до реката Карони.