Читать «Съкровищата на Дяволската планина» онлайн - страница 28

Не съществува по-мизерно нещо от заразената от алчност душа, която агонизира от собствената си тревога. Всеки от нас се навеждаше, вдигаше намереното, криеше го в чантата си и се оглеждаше някой да не го изпревари. Шестимата се движехме в една линия. Пърси и Алън вървяха до реката, Мартин Ларсензвей до тях. Игор Незнакомов следеше някой Да не избърза. Иван Горилата и аз се движехме до скалата. Находката на тоя вълшебен итаколомит уби нашето човешко благородство. Пърси и Алън се спряха и почнаха да ровят с мачетите си. Заразиха Игор Незнакомов и той също зарови. Обаче Мартин Ларсензвей, след като ни погледна, се усмихна, дойде при нас и ни каза:

— Идиоти — как ще мъкнат толкова камъни. Реката Чурун е пълна с итаколомит, има и злато. Аз го видях, когато се къпахме, но не им казах. Сега те са загубени за друга работа.

Така стигнахме до карстовата дупка, от която излизаше на бял свят реката Чурун. Вече се смрачаваше. Часът минаваше пет. Трябваше да се прибираме в лагера.

Индианците бяха уловили зелена костенурка и много риба. Докато се печаха костенурката и рибата, набрахме портокали и нарове за десерт. Нощта настъпи, без някой да се опита да заговори за диамантите.

Най-важният въпрос за Пърси и Алън очевидно бяха намерените диаманти и смарагди. Със свирепа упоритост те се тъпчеха с печена риба и месо от костенурка и цялата им мисъл беше съсредоточена в скъпоценните камъни. Дори и помежду си те не говореха, за да не нарушат фалшивото обаяние на кристалите. Всъщност те вече се намразиха, сумтяха и цялата вечер не знаеха къде да гледат. Непрекъснато си пълнеха лулите, посягаха инстинктивно към един и същ плод и си отдръпваха ръцете сконфузени. Мартин Ларсензвей, който знаеше малко френски, пущаше по някоя шега. Игор Незнакомов риташе запалените главни и запя високо някакъв руски романс. Алън изтръпна, изгледа го и тръгна към реката. Сети се, че не е в парка на Ню Йорк и се върна назад. Иван Горилата отиде при Бързоногия елен и като се върна, каза, че неговите хора през деня убили грамадна анаконда (боаудушвач). Това съобщение смрази кръвта на Пърси. Той стана, каза лека нощ и се завря в чувала за спане. На български Иван Горилата ми каза, че нарочно е излъгал за анакондата. Захили се и покани Игор Незнакомов да го пази, докато се освободи от преяждането край река Чурун.

Двамата оптимисти се разбираха отлично. Щом стигнаха до реката, почнаха да гърмят.

Ехото на нощта превиши напрежението, което разклатените нерви на Алън не можеха да понасят. Той подскочи и почна да вика на помощ индианците. Мартин Ларсензвей го успокои, взе си пушката и тръгна към оптимистите. Намерил ги легнали на брега на реката, че се превиват от смях. Преди да се приберат, Алън се качи в чувала и спусна над лицето си спасителната телена мрежа. Тая нощ за първи път ни нападнаха комарите. Те идваха от блатото на тапирите. Индианците гледаха на тяхното нашествие малко по-иначе. Според тях това били злите духове и затова в никакъв случай не искаха и дума да чуят, че въобще нощем няма никакви зли духове. Тяхното суеверие беше неизмеримо, то даваше отпечатък върху целия им характер и ги караше да понасят търпеливо всички несгоди като изпратени от някакво неясно предопределение. Често се налагаше грубо да им се заповядва да си легнат и да не приказват глупости. Особено тежко беше положението, когато между тях се намираше по-възрастен индианец, запознат с разните трикове на магьосниците.