Читать «Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“» онлайн - страница 8

Всъщност при самото излизане на есето Ман вече идеологически го е надживял и преодолял. По улиците на Мюнхен се лее кръв. Повторното предателство на социалдемокрацията помага да бъде разгромена революцията. Убити са Роза Люксембург и Карл Либкнехт. Следват националистически бунтове, първият опит на Хитлер да вземе със сила властта, инфлация, икономически хаос, политическата нестабилност на Ваймарската република. Всичко това безспорно повлиява по един категоричен, макар и на първо време не веднага забележим начин на развитието на писателя. Той ще се отрече и публично от възгледите на „аполитичния човек“, ще държи речи в защита на Ваймарската република, защото разбира колко е неподготвен народът му дори за една демокрация от буржоазен тип, ще започне да се връща назад в историята, за да дири източниците на действителната демокрация и хуманизма в класическото равновесие на духа у Гьоте, в богоборчеството на Толстой („Гьоте и Толстой“ — 1923 г.). Ще се опита да конструира един модел на идейно развитие на бюргера в педагогическия си епос „Вълшебната планина“ и покрай многото есета и публицистични трудове, покрай публикацията на първата част на „Феликс Крул“ ще започне работа над най-крупния си по обем роман — четирилогията за Йосиф и неговите братя, по повод на която по-късно ще каже: „Изглежда, съществува някаква закономерност в това, че на известна възраст започваш да губиш вкус към всичко чисто индивидуално и частно, към отделните конкретни случаи, към буржоазно гражданското, тоест към житейското и всекидневното в най-широкия смисъл на думата. Вместо него на преден план излиза интересът към типичното, вечно човешкото, вечно повтарящото се, извънвремешното, с една дума, към митичното. Нали в типичното се съдържа извънредно много митическо в смисъл, че типичното, както и всеки мит, е изначален образец, първосданна форма на живота, извънвременна схема, открай време зададена формула, в която се вмества осъзнаващият се живот, смътно стремящ се да придобие отново предначертаните му някога форми и белези.“

През 1929 год. Шведската академия най-после се убеждава, че „Буденброкови“ не е случайно явление в творчеството на Ман и му присъжда за него Нобеловата награда. Двадесет и осем години след излизането на романа. Разбира се, писателят, отдавна вече станал световно име, не се нуждае от това закъсняло признание. То само още веднъж ще го сблъска с мъката човешка, с нещастията, с пороците, защото, получавайки една сума, каквато хиляди бизнесмени инкасирват под формата на печалба всяка година или дори всеки месец, той изведнъж се оказва в центъра на вниманието и отвсякъде към него заваляват искания за пари и помощ.

Едно летуване в Италия ще роди „Марио и фокусникът“. Италианският фашизъм е насочил вниманието на писателя и към бурно напредващото фашизиране на Германия. Новелата е опит да отвори очите и на другите за него, призивен сигнал и начало на личната му битка против фашизма. През 1933 год., седмица след идването на Хитлер на власт, той напуска Германия със семейството си и се установява в Швейцария, край Цюрихското езеро. Там живее до 1938 год., като през 1936 год. приема чехословашко поданство и бива лишен с указ от германско гражданство. Изумяващ със своята човешка болка и пророческото си прозрение на неизявилия се още и ловко демагогстващ националсоциализъм е отговорът, който писателят изпраща тогава на писмото на декана на Бонския университет, с което официално му съобщават, че му се отнема почетният докторат: