Читать «Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“» онлайн - страница 5

(Любопитно беше, че придружителката ни от Хамбург въпреки доктората си по филология знаеше непростимо малко за Томас Ман, но не пропусна да ни разкаже за „чудото“, извършило се в Любекската катедрала: по време на въздушно нападение в катедралата попада бомба, по не избухва.)

Томас е още гимназист, когато неочакваната, ранна смърт на бащата предизвиква решителен поврат в живота му. Нито той, нито по-големият му брат показват желание да продължат търговската дейност на бащата и майката ликвидира фирмата и се премества с децата си в Мюнхен — доказателство, че южняшката й кръв все пак не е била особено щастлива в студения и неприветлив Север. А столицата на обичащите изкуството баварски крале по онова време е най-артистичният немски град и социално най-спокойният.

Втората половина на 19-и в. в Германия се характеризира с бурно развитие на индустриалния капитализъм и с опрусяването на цяла Германия, след като Бисмарк обедини отделните държавици под егидата на кайзер Вилхелм. Настървилата се от победата над Франция през 1872 год. и бурно замогнала се кайзерова империя вече надига глас за ново преразпределение на световните пазари, което ще я доведе и до Първата световна война. Буржоазната революция през 1848 г. е разбита, но са бити всъщност нейните исторически неустойчиви идеи; иначе немската буржоазия твърде лесно се примири и врасна в специфичния строй, който пруският дух с неговата милитаристична дисциплина, волева нагласа и кастов морал създава в Германия. А този строй е толкова резултатен в периода на установяването му, че дори един Хегел обявява пруската монархия за най-съвършеното държавно устройство.

В тази част на века възвисява върха си и класическата немска философия, чиято рожба и последна издънка става Томас Ман. Над относителната стабилност и спокойствие на кайзеровия капитализъм от онова време бушува в апотеоза си битката на идеите. От едната страна са Шопенхауер, Ницше, Шелинг, по средата някъде са Хегел и Фойербах, от другата страна са развели знамето на бъдното общество Маркс и Енгелс.

На това идейно полесражение Томас Ман излиза с „безпартийната“ си жажда за познание, но и с класовата си обремененост. Защото едно е като ученик в реакционната Любекска гимназия (описана от Хайнрих Ман в „Професор Унрат“) да издадеш два броя от ученическо списание с претенциозното заглавие „Пролетна буря“, да напечаташ две-три стихотворения в социалистически вестник, друго е да носиш в себе си наследството на Патрицианския бюргерски род, изразено още и в стоте златни марки месечна рента. Ето защо младежът на първо време не ще отиде по-далеч от декадентския бунт на Ницше, от еволюиралата към мистика революционност на Вагнер. А по-късно ще стигне в есето си „Фридрих и голямата коалиция“ дори до утвърждаване на империалистическата война и отричане на демокрацията като чужда на немския дух. Едновременно с това обаче като начеващ писател той е изцяло под влиянието на реализма и демократичния дух на Толстой и Тургенев, на братята Гонкур. Стоте марки му позволяват да се „шляе“ няколко години свободен при брат си в Рим, да изучава изкуствата и… вече да напише първите си разкази и новели, да се изяви необикновено рано за един белетрист със зрели и незагубили и до днес значението си творби.