Читать «Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“» онлайн - страница 2

Толкова силно ме заболя от тия факти, че не можах дори да се насладя истински на очарованието на прелестната старина. Изглежда, професионалното пристрастие е виновно и това, че Томас Ман влезе твърде отрано в живота ми, свързан е с духовното ми проглеждане за света.

Пак по тия непредвидими пътища на съдбата си много, много години преди това попаднах в Германия. Дете и после юноша, бях заставен да съпреживея цялата Втора световна война, както се казва, в бърлогата на звяра. Самотен, изпитващ всекидневно вътрешната неспособност на немеца да контактува с чужденец, узаконена по онова време от расовите закони на Хитлер (а имали нещо по-мъчително за юношата от самотата?) — аз живеех изцяло в света на литературата. Един човек, комуто вярвах, бе ме научил в книжарниците да поглеждам най-напред годината на издаване на книгата, да посещавам най-вече антикварните книжарници. Използвах и правото си на чужденец, за да вземам от градската библиотека на Райхенбах отстранените от рафтовете руски класици. Впрочем едва ли съм имал такова право и сигурно старецът библиотекар си го бе измислил, за да оправдае пред себе си нарушението на възбраната. Та нали в същото време, когато той, гледайки към вратата, ми пускаше в чантата „Ана Каренина“, немците разрушаваха Ясна Поляна! Никой не влизаше в тая градска библиотека, защото почти нямаше вече и читатели в града — дори съучениците ми от по-горния клас бяха обхванати от тоталната мобилизация, — и ето че тоя човечец, комуто толкова съм задължен, а чието име и лице не помня, ми пусна веднъж в чантата и нещо немско, непоискано от мен: тъничко книжле, без номера и печата на библиотеката, кой знае как оцеляло от аутодафетата на хитлеристите. Новелата „Марио и фокусникът“ на Томас Ман. После следваха и други книги на други забранени автори, но опиянението от това първо вкусване на плода на политическото познание е още живо в паметта ми. Аз и до днес не познавам произведение, което така спонтанно, с такава светкавична яркост на символа си да оголва духовната същност на фашизма и тоталитаризма, да демонстрира змийската хипноза, която той упражнява върху човека.

Та… затова май не само в Любек не обичат Томас Ман. Не го обичат навсякъде, където се спотайва или отново надига глава онова „немско“, с което той през целия си дълъг живот неотстъпно воюваше. Около себе си и в себе си. Защото… „към тази истина, която човек се опитва да каже за своя народ, може да се стигне само по пътя на самопознанието“.

Емоционалната ми и творческа свързаност с писателя обаче не облекчава, а затруднява тая моя почетна задача да въведа българския читател в едно от най-крупните му и най-мъчни за разбиране творби — „Вълшебната планина“. Издадените досега у нас три негови книги: романите „Буденброкови“ и „Доктор Фаустус“ и сборникът с избрани новели, са придружени от кратки предговори (само единият от тях е български!), които се ограничават със сведения и размишления върху конкретното произведение. Но когато от един автор са излезли вече четири книги и този автор се казва Томас Ман, не бива да няма на български едно, поне бегло негово животоописание. А пък е и просто невъзможно да се разбере напълно това дълбоко и сложно по замисъл произведение, без да се познават основните направления в живота и творчеството на създателя му.