Читать «Съдебно дело: Целувката» онлайн - страница 5

— Значи и вие се целувахте с туземците. А не помислихте ли, че…

Тя не го остави да се доизкаже:

— Туземци ли? Ние с вас сме варварите, не те! Съдията отстъпи само тактически.

— И така да е. Вие ли го целунахте или той вас?

Садова замечтано притвори очи, както бе направил и щурманът преди. Хубавото й лице засветля в любовен унес.

— Той ме целуна. Прегърна ме и ме целуна. Съвсем като земен мъж.

— Но вие му поднесохте устните си, нали? — продължи да доуточнява нейната виновност съдията.

— Естествено.

— И не помислихте за правилника?

— Там нищо не пише за целуването — безсрамно му се ухили Садова.

— Но има цял раздел задължителни правила за предпазване от чужд вирусен свят. Това е грубо нарушение, а вие уж сте дългогодишна космопилотка.

— Слушайте, за такава целувка си струва човек и да умре — вече презрително му се усмихна тя.

— И то в присъствието на съпруга си? — морализаторски я засече съдията.

— Вашата съпруга винаги ли ви пита, когато реши да се целува с някого? — не му остана длъжна космопилотката и предизвика ново предупреждение от страна на координатора. Това я накара обаче да обърне и към него гневния си патос. — Ама не разбирате ли, то не беше целувка между мъж и жена, то беше целувка между две цивилизации, сто хиляди години жадували за нея! А вие се гаврите!

— Разбираме — меко се опита да я успокои председателят. — И все пак, именно защото е била такава, е трябвало да внимавате. От такава целувка може да загинат и двете цивилизации, нали? Или поне тяхното, младо, беззащитно общество.

Заядливият съдия от дясната му страна се опита още веднъж да я уличи в неморалност. Запита я имала ли е интимни отношения с лекаря на кораба и как си обяснява, че тъкмо нея от жените той спасява с второто изкуствено сърце, щом отрича да е имала такива отношения с него?

Това вече вбеси космопилотката. Тя изсипа порой мръсни космонавтски псувни отгоре му, сигурно би налетяла и на бой, ако председателят на съда не бе я надвикал със заплахата, че само защото току-що е загубила съпруга си и прочее, се възпира да не я осъди веднага за обида на съда.

Тя бързо се успокои, но нейната войнственост вероятно уби желанието на другите да осъществят правото си на допълнителни въпроси. И тя, буйно зачервена от потиснатия гняв, което я правеше още по-хубава, седна на скамейката, където продължи да излива шепнешком негодуванието си в ухото на щурмана.

Влезе лекарят на експедицията — мъж на средна възраст, тънък, мускулест, с видимо поразено от злополучния полет лице. Кой знае защо, след регистрацията на данните му и клетвената декларация председателят на съда не го подкани, както другите, да започне разказа си, а пожела допълнително да подчертае, че той е главният обвиняем, защото носи и основната вина за трагичното произшествие.

— За да избегнем недоразуменията, трябва да ви предупредя, че съдът има право да пита за всичко. Ние знаем, че сред космонавтите моралът е на особена висота, понеже е въпрос и на оцеляване, но в търсенето на истината ние сме длъжни да бъдем подозрителни. Не мислете, че ни е приятно, длъжни сме! И така, вие сте лекарят на кораба и наред с командира му пряко отговаряте за живота на екипажа.