Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 61

Харка обясни на заобиколилите го Млади кучета, че сега те ще се заемат с обсъждането на плана за освобождаването на бащата на Къдрокосия, както щяха да постъпят и бойците на своя съвет, и членовете на Ордата бяха съгласни. Те веднага поискаха да разпитат непознатото момче за всичко, преди да го извикат на съвета на мъжете, за да даде там нови и по-точни сведения.

— Ние разговаряме помежду си с рисунки! — съобщи Харка. — Тук, върху мокрия пясък, може да се рисува добре и в същото време лесно можем да изтриваме всяка рисунка, която не ни трябва повече!

Харка подостри една пръчка, нарисува върху пясъка група шатри, един мъж с гол череп и скалпов кичур коса на върха на главата — значи пани, — после втори човек, който приличаше на къдрокосото момче и чиито ръце бяха завързани. След това той посочи с пръчката човека и шатрите, сякаш питаше.

Чужденчето разбра. То взе пръчката от Харка, заличи чертите, които означаваха оковите на ръцете, и нарисува други окови на краката, с които да могат да се правят само малки стъпки, подреди шатрите на рисунката малко по-различно и после даде на Харка да разбере чрез чертички и точки в коя от нарисуваните върху пясъка шатри се намира пленникът. Освен това непознатото момче нарисува върху рисунката къде са разположени постовите на племето на пани около бивака. Това беше важно сведение за Мечата орда!

Двете момчета се бяха задълбочили така много в рисуването, че не забелязаха как освен Младите кучета около тях бяха застанали и неколцина бойци, а накрая дори и самият вожд. Когато видяха Матотаупа, двете деца се отдръпнаха смутено назад.

Вождът се беше приготвил вече за предвидения Общ съвет. Носеше богато извезаната си дреха и беше сложил на главата си короната от орлови пера с дълъг орлов шлейф. Усмихваше се.

— Е — каза той на Харка, — знаем ли къде се намира бащата на нашия малък черен син? Как можемда освободим бащата? Какво би ни посъветвал Твърдокаменния Харка Нощното око Убиеца на вълци?

Бузите на Харка пламнаха от смущение. Трудно беше да се отговори на този въпрос. Толкова много хора чакаха да чуят какво ще каже той, и Харка не искаше да изрече нещо глупаво, та после да го укорят. Замисли се и накара къдрокосия си приятел да му нарисува преди това пътя, по който той беше избягал. Постовите на пани явно не бяха обръщали много внимание на детето. Освен това те били разположени на запад според сведенията на детето много по-нарядко около лагера.

— Ние не бива да спасим бащата на моя черен брат чрез сила, а тайно и чрез хитрост — заговори най-после Харка.

— Смята ли Харка, че мъжете на Мечата орда се страхуват от нов открит бой с бойците на пани?

— Не! — отвърна веднага момчето. — Но преди да се хвърлим в бой, ние би трябвало да научим колкото се може повече за нашите врагове и преди още да започне боят, трябва да сме освободили бащата на Къдрокосия. Защото щом започне бой, пани най-напред ще убият своя пленник. Това ние трябва да предотвратим. Затова моят съвет е да прибегнем към хитрост.