Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 62

— Добре! — Вождът беше доволен. — И към каква хитрост ни съветваш да прибегнем?

Харка избягна умело отговора.

— Единственият от нас, който познава точно лагера на пани и е бил в техните шатри, е моят брат Къдрокосия Чернокож. Значи, добре е да говори първо той и да ни даде съвет как бихме могли да освободим баща му тайно!

Матотаупа се усмихна.

— Значи, ти прехвърляш въпроса ми към другиго.

Нека говори Къдрокосия Чернокож!

Не беше трудно да се изясни въпросът на непознатото момче. Харка издърпа напред две Млади кучета; едното трябваше да представлява пленения и ранен баща, а другото — неприятеля пани.

Къдрокосия Чернокож веднага разбра, ала след това замислено поклати глава и раздвижи големите си тъмни очи.

— Хайде говори! — подкани го Харка.

Чернокожия нарисува баща си върху пясъка а до него един кръст. Такъв кръст означаваше „да се направи замяна“, това разбираха и хората на дакота.

— Да се размени — каза Харка, — но срещу какво? Месо ние нямаме.

Къдрокосия Чернокож изглеждаше силно смутен. Непрекъснато поглеждаше към Харка, сякаш той можеше да отгатне мислите, които момчето не искаше да изрече.

— Какво ме гледаш? — попита синът на вожда новия си другар. — Всичко, каквото притежавам, аз с удовол ствие бих дал, за да спася баща ти. Но аз не притежавам кой знае колко неща. — Той разтвори ръце.

Къдрокосия Чернокож сякаш разбра този жест. Все още смутен, ала решителен, той пристъпи към Харка, бръкна в торбичката на колана му и извади отвътре малък предмет, с който Харка си бе поиграл малко сутринта при изгрев слънце, а след това, като се обличаха, го мушна в торбичката. Беше блестящото като слънце речно камъче, което Харка намери край реката при Черните хълмове.

Къдрокосия Чернокож го нарисува като „точка“ върху пясъка, тоест разменно средство за баща му, и при това държеше необикновеното камъче с два пръста нагоре. Той продължаваше да рисува с острата пръчка, странното камъче щяло да премине от ръцете на пани на юг по пътя на чудовището и срещу него пани можели да получат оттам месо. Затова камъчето сигурно е много ценно за тях, достатъчно ценно, за да отстъпят срешу него един ранен пленник.

Харка беше следил внимателно рисунките на Къдрокосия Чернокож от начало до край, ала сега изведнъж забеляза как видът на баща му се промени. Вождът неочаквано сбърчи вежди, цялото му тяло се изопна.

И тогава се случи ужасното…

Матотаупа грабна зрънцето злато от пръстите на непознатото момче и го запокити пред очите на всички с необуздано вълнение в реката.

— Махайте го, махайте, махайте! — изкрещя той. — Това е лош камък, камък на лошите духове, и той ще привлече белите врагове и тяхното чудовище в нашата страна! Дано водата го размие, дано никога повече той не излезе на бял свят! Аз казах, хау!