Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 59

Последната мисъл на Харка, преди да го обори сънят, все пак беше: белите мъже на северното племе, които искат да построят пътя за избиващото бизоновите стада чудовище, имат мацаваки! Имат мацаваки!

После умореното момче заспа заедно с непознатото дете. Тази нощ обаче беше изпълнена със сънища и на Харка непрекъснато се присънваха чудовището в ужасен вид и хората с мацаваки, които прокарваха пътя за чудовището в прерията, път, подобен на бизоновите пътища, утъпквани всяка година от хиляди, хиляди копита. Други пътища Харка не познаваше.

Ала по време на съня го измъчваше въпросът зашо, ли пък чудовището имаше нужда от собствен път по тези ливади, по които всеки кон можеше да се носи безпрепятствено. Харка сънуваше, че някакъв огромен заклннател го пита за това и че той ще трябва да умре, ако не може да отговори на въпроса.

Момчето се събуди окъпано в пот.

Забеляза, че непознатото момче до него също не спеше вече. Двамата не можеха да си говорят, ала се притиснаха по-близо един до друг, сякаш искаха взаимно да си вдъхнат спокойствие, и те почувствуваха някаква благотворна струя да се влива в нервите им и потънаха в полусън, без сънища, който подействува и на двамата освежително.

Заедно с първите утринни лъчи, чиито блясък проникна и в шатрата, момчетата се събудиха и отметнаха завивките. Харка хвана непознатото момче отново за ръка и изтича заедно с него на реката.

Там вече бяха се събрали група Млади кучета, десетина или дванадесет… ето че станаха четиринадесет. Прииждаха все нови и нови, чули за идването на Харка и новия му приятел, и не след дълго всичките тридесет и едно момчета се събраха. Това бяха най-пъргавите и най-яките, а също така и най-сръчните и най-умните между девет и дванадесетгодишна възраст. Харпстена например беше приет в Ордата, задето умееше да се цели много добре.

Харка представи новия си другар:

— Това е Къдрокосия Чернокож. Той е мой брат и живее в моята шатра. Ловните райони на неговото племе са далеч, много далеч оттук, оттатък голямата река. Белите разбойници и Дългите ножове хванали баща му и го отвлекли и сега той стои окован в бивака на пани! Младите кучета нададоха вик на погнуса срещу хората на пани, които бяха близки с белите разбойници.

— Къдрокосия Чернокож обаче е смело момче! — продължи Харка. — Той избягал при нас и ни разказа за своя баща. Бойците на Мечата орда ще спасят бащата на Къдрокосия!

— Хау, хау, хау! — извикаха момчетата, застанали в кръг около тях.

После някой попита:

— Може ли Къдрокосия да плува?

— Разбира се! — отвърна Харка, макар че не знаеше това.

Но той не можеше да си представи, че едно момче не би могло да плува. Кимна на Къдрокосия да го последва, скочи във водата и започна да плува надолу по течението, замахвайки силно с ръце.

Къдрокосия скочи веднага подир него и заплува, но той не плуваше като Харка, а правеше съвсем други движения, каквито момчетата никога досега не бяха виждали. Те го наблюдаваха учудено.

— Като жаба, като жаба плува!

— Но вижте, бързо се предвижва!