Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 57

Изминаха два дълги часа, докато момчето изрисува старателно всичко, което искаше да каже. То често се замисляше с какви картини да се изрази по-ясно и по-накъсо.

Матотаупа навярно беше разбрал още по време на рисуването какво означава това образно писмо. Сега той подаде изрисувания свитък кожа на Хавандшита, който дълго го разглежда, за да го предаде след това безмълвно на Летния дъжд. Той също разгледа всичко внимателно и най-после върна кожата на Матотаупа.

Напрежението на Харка достигна връхната си точка. Той предположи, че сега мъжете щяха да почнат да се съветват по онова, което бяха научили от непознатото дете.

— Матотаупа ще говори пръв — каза заклинателят.

— Хау — отвърна бойният вожд. — Говорещата кожа ни дава много новини. Бащата на това момче, което моят син Харка залови, бил докаран от една далечна страна през морето и трябвало да работи за белите мъже. Те често го биели. Така ли е?

— Хавандшита и Летния дъжд потвърдиха. Харка присви устни. Той не можеше да разбере как един мъж би се оставил да го бият.

Матотаупа продължи:

— Белите мъже в нашата страна са се разделили на две големи племена — северно племе и южно племе. Те изровили от земята бойната секира на дедите си и водели жесток бой помежду си дълги лета наред. Южното племе принуждава черни мъже, жени и деца, докарани през морето от далечна страна, да работят за него под ударите на камшика. Северното племе иска да попречи на това.

— Тогава, значи, хората на северното племе са справедливи? — попита Летния дъжд.

Матотаупа поклати глава.

— Не мога още да кажа това. Северното племе си е наумило някаква тайна, която аз не мога да прозра. То иска да прокара път през прерията, южно от Конския поток, край който ние смятаме да разпънем нашите шатри и ще пусне да се движи по този път едно тайнствено чудовище.

— Уф, да, и аз така го разчетох по кожата. Може би чудовището вече е дошло и е изяло нашите бизони.

Матотаупа разгледа още веднъж внимателно кожата.

— Чудовището не е изяло бизоните, ала аз мисля, че то ги е избило. Пани са получили част от месото на бизоните, които чудовището е убило.

След това обяснение, което вождът прочете от „говорещата“ кожа, мъжете дълго не казаха нищо. Щом северното племе на белите мъже изпраща такива чудовища, които избиват бизоновите стада, то това е някакво ужасяващо, едва ли не непонятно нещастие за обитателите на прерията.

Най-после гласът на Матотаупа извади мъжете, жените и децата в шатрата от мълчаливото им вцепенение:

— Мъжете на Мечата орда ще разберат какво трябва да сторят. Ние ще отнемем на пани месото, ще опънем лъковете си и нашите стрели ще убият чудовището на северното племе на белите. Аз казах, хау!