Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 310

Сега на манежа бяха останали само трима души: Червения Джим, омотан в ласо, така че можеше да се придвижва само като гъсеница, Матотаупа и Харка. Големия вълк тъкмо профуча навън, досами директора и Елис.

И на средата на манежа Матотаупа и Харка накараха своите запотени мустанги да застанат на задните си крака и докато оркестърът изсвири — според мнението на Франк Елис съвсем неподходящо — трикратен туш, Матотаупа и Харка отново отпуснаха конете, стрелнаха се към своите карабини, оставени на пясъка, увесиха се надолу, грабнаха оръжието си в бесен галоп и профучаха през изхода, стреляйки във въздуха. Всеки, който стоеше на пътя им, отскочи бързо встрани.

Чу се още един последен изстрел. Франк Елис се извърна наполовина и се строполи. Двамата дакота изчезнаха със своите мустанги в бесен галоп. От местата си публиката не можеше да види главния надзирател и затова никой нищо не разбра за онова, което се случи.

Оркестърът се опитваше да предизвика със своето свирене всички чувства на опиянение и задоволство. Сред публиката обаче за миг цари все още несигурност, тъй като Червения Джим лежеше безпомощно омотан насред манежа.

В този миг Стария Боб изтича на манежа, преряза ласото, с което Червения Джим беше овързан, и го освободи. При това той непрекъснато викаше:

— Също като пушено руло! Също като пушено руло! Каква прецизна и изискана работа! — И той не преставаше да прегръща Червения Джим под надигащия се, уталожващ възбудата всеобщ смях. — Синко мой, племеннико мой, бащице мой, Джиме мой! Така ли трябваше пак да се видим!

Джим отупа стърготините от себе си и тъй като освен него и клоуна на манежа не беше останал никой друг, за да приеме овациите, той се нагърби с тази задача заедно със Стария Боб.

Зрителите се бяха успокоили и сега ръкопляскаха така силно, както подхождаше за завършека на един голям ден. После редиците започнаха да се изпразват.

Джим хвана коня си, който стоеше край него, за юздата и тръгна бавно заедно със Стария Боб към изхода от манежа. При това той поздравяваше със свободната си ръка, поглеждайки към ложите и нагоре към пейките на публиката, откъдето оттук-оттам отново се разнесе ръкопляскане. Двете дами от ложа номер шест пляскаха силно с ръце, за да предизвикат един последен всеобщ аплодисмент за Червения Джим. Това им се удаде. Част от изливащата се през вратите публика се спря още веднъж и ръкопляскането отново се засили.

Джим и Стария Боб се спряха и отново благодариха.

— Драги мой — каза при това клоунът на Джим, — много гости изяждат сладкото. Така си е било винаги, така си е днес, така и ще си остане!

— Какво означава пък това? Въртят ли ти се из главата и други подобни поговорчици? — попита Джим, уморен и раздразнен, защото въпреки всички аплодисменти, вътрешно го човъркаше поражението му. Дотогава той си беше представял, че една борба с трима индианци би била за него детинско забавление. Колко често досега той се беше справял с повече от трима неприятели!

— И други такива поговорчици ми се въртят из акъла! — продължи да бърбори Стария Боб, като се поклони дълбоко, сложил ръка на сърцето си, към отрупващите ги с ръкопляскане зрители. — Например „Прави, каквото правиш, за края мисли!“, „На всичко му идва времето!“, „Нищо не остава скрито на тоя свят!“, „Не се вози на женска кола!“.