Читать «Залата на мъртъвците» онлайн - страница 3

С меч в ръка, Нестор крачеше по безкрайните виещи се пътеки на клисурата. Светлината от небето идваше от изгряващата луна, малко след пълнолуние. Той напрегна зрението си, очаквайки варваринът да скочи върху него иззад всеки завой в дефилето.

Клисурата като че ли ставаше по-плитка и склоновете — не така стръмни. Появиха се дерета от двете страни, а дъното стана каменисто и неравно, принуждавайки Нестор да прескача скали и ниски храсти. Накрая клисурата свърши. Изкачвайки се на едно ниско възвишение, гъндъреецът се озова на края на издигнато плато, заобиколено от далечните планини. На разстояние изстрел с лък пред него, осветени от луната като бели кости, се издигаха стените на Ларша. Огромен портал се виждаше точно пред него. Времето бе разяло стените и над тях се издигаха полуразрушени покриви и кули.

Нестор поспря. За Ларша се твърдеше, че е безкрайно стар. Съгласно легендите, той идваше от времената на Катаклизма, когато жемрите — предшественици на Заморците, бяха построили остров на полу-цивилизацията в морето на ваваризма.

По пазарите на Шадизар можеха да се чуят разкази за смъртта, която дебне в тези руини. Доколкото Нестор знаеше, не се бе върнал нито един от многото мъже, които бяха обезпокоявали руините, търсейки съкровището, за което се говореше, че е скрито тук. Никой не знаеше как изглежда опасността, защото нямаше оцелели, които да разкажат.

Преди десет години Крал Тридат бе изпратил посред бял ден полк от най-смелите си войници в града, докато самият крал чакаше извън стените. Бяха се чули писъци и тропот от бягащи крака и после… нищо. Хората, които бяха чакали навън и, по необходимост, Тридат, бяха избягали. Това бе последният опит да се разгадае загадката на Ларша със сила.

Макар Нестор да притежаваше обикновената за един наемник жажда за богатство, той не се хвърляше безогледно напред. Годините, прекарани като войник в кралствата между Замора и родните му земи, го бяха научили на предпазливост. И докато беше спрял, претегляйки опасностите на възможните алтернативи, погледът му попадна върху нещо, което го накара да замръзне.

Близо до стената той различи фигурата на мъж, който се прокрадваше към портала. Макар мъжът да се намираше доста далече за да разпознае лицето му, походката като на пантера не можеше да бъде сбъркана. Конан!

Изпълнен със задушаваща го ярост, Нестор тръгна напред. Той придържаше с ръка ножницата си, за да не дрънчи. Но колкото и тихо да се придвижваше, острият слух на варварина го предупреди. Конан се извърна и мечът му изсвистя, изтеглен от ножницата. Но забелязвайки, че го преследва само един враг, Конан не помръдна.

Приближаващият се Нестор вече започна да различава подробностите. Конан бе висок доста над метър и осемдесет и изтънялата му туника не можеше да скрие твърдите линии на могъщите му мишци. Кожена торба висеше на ремък през рамото му.