Читать «Майка Нощ» онлайн - страница 8

И не го бе направил, като свидетелства против него, а съвсем буквално — с двете си ръце.

— Когато Хьос беше обесен — каза ми той, — с вързани крака, аз му сложих примката и я затегнах.

— Това донесе ли ти удовлетворение? — попитах.

— Не. Бях като всички останали, преживели войната.

— Какво искаш да кажеш?

— Бях докаран дотам, че не можех да чувствам каквото и да било — обясни Менгел. — Всяка работа си беше работа и никоя не се смяташе нито за по-добра, нито за по-лоша от останалите.

— След като обесихме Хьос — каза ми Менгел, — аз си събрах нещата и тръгнах да се прибирам у дома. Закопчалката на куфара ми беше счупена, така че го стегнах с дълъг кожен ремък. Два пъти в рамките на един час свърших една и съща работа — веднъж с Хьос и веднъж с куфара си. И в двата случая се чувствах еднакво.

ГЛАВА ПЕТА

ПОСЛЕДНАТА, НАЙ-ПЪЛНА МЯРКА…

Аз също познавах Рудолф Хьос, коменданта на Аушвиц. Запознахме се на празненството по случай Новата 1944 г. във Варшава.

Хьос бе чул, че съм писател и ме дръпна настрана от останалите, за да ми каже, че му се искало да можел да пише.

— Как ви завиждам на вас, хората на изкуството — въздъхна той. — Способността да твориш е дар от боговете.

Можел да разкаже някои чудесни истории. Били истина, но хората нямало да повярват в тях.

Нямало как да ги разкаже и на мен, докато не сме били спечелили войната. След това сме можели да си сътрудничим.

— Мога да ги разказвам, но не и да ги напиша. Когато седна да пиша — сякаш замръзвам.

Какво съм търсел във Варшава?

Беше ми заповядано да отида там от моя началник,

д-р Паул Йозеф Гьобелс, шеф на германското Министерство на народното просвещение и пропагандата. Имах известни умения като драматург и д-р Гьобелс искаше да ги използвам. Д-р Гьобелс искаше да напиша пиеса, възхваляваща германските войници, които бяха приели последната, най-пълна мярка на себеотрицанието — тоест бяха умрели — при потушаването на въстанието във Варшавското гето.

Д-р Гьобелс мечтаеше след войната пиесата да се изпълнява всяка година и руините от гетото да останат като неин декор за вечни времена.

— А ще участват ли евреи? — попитах аз.

— Разбира се… С хиляди.

— А може ли да попитам, откъде смятате да намерите евреи след войната?

Гьобелс долови шегата.

— Много добър въпрос — възкликна той усмихнато. — Ще трябва да уговорим това с Хьос.

— С кого? — попитах аз. Все още не бях ходил във Варшава и не се бях запознал с брат Хьос.

— Той управлява един малък санаториум за евреи в Полша. Трябва да му кажем да ни остави малко.

Може ли написването на злокобна пиеса да се добави към списъка на военните ми престъпления? Не, слава Богу. Не стигнах по-далеч от измислянето на работно заглавие, което беше: „Последната, най-пълна мярка“.

Все пак готов съм да призная, че може би щях да я напиша, ако имах нужното време и ако началниците ми ме бяха притиснали достатъчно.

Всъщност, готов съм да призная всичко.

Та, за тази пиеса — тя доведе до един особен резултат. Заради нея Гьобелс се запозна с Гетисбъргското обръщение на Ейбрахам Линкълн, а след него и самият Адолф Хитлер.