Читать «Лъжата» онлайн - страница 8

— Аз скъсах писмото му.

— Мога да те разбера. Аз и баща ти непрекъснато ти внушавахме, че непременно трябва да учиш в „Уайтхил“, че никакво друго училище няма да свърши работа.

— Сега се чувствам по-добре — каза Илай. Опита се да се усмихне и разбра, че не му е трудно да го направи. — Сега, след като всичко свърши, се чувствам много по-добре. Опитах се да ви кажа няколко пъти… просто не можах. Не знаех как.

— Аз съм виновна за това, не ти.

— Какво прави татко?

Силвия толкова бе погълната от мисълта, че трябва да успокои сина си, че бе забравила за мъжа си. Сега си даде сметка, че доктор Ремензел е на път да допусне зловеща грешка. Тя не искаше Илай да бъде приет в „Уайтхол“, разбираше каква жестокост е това.

Не можеше да каже на момчето какво прави баща му, така че промърмори:

— Ще дойде след минутка, скъпи. И той разбира. Почакай тук, аз ще отида да го доведа.

Но не се наложи да ходи чак до странноприемницата. В този момент едрият мъж излезе навън и видя жена си и сина си. Приближи се до тях. Изглеждаше стъписан.

— Е? — подкани го Силвия.

— Те… те отказаха… — отвърна той, ужасно потиснат.

— Така е най-добре — каза Силвия. — Наистина… Изпитвам облекчение.

— Кой е отказал? — намеси се Илай. — Какво е отказал?

— Членовете на съвета — отговори доктор Ремензел, без да погледне никой от тях в очите. — Помолих ги да направят изключение в твоя случай… да преразгледат решението си и да те приемат.

Илай се изправи. На лицето му за миг се бяха изписали срам и смайване.

— Какво? — попита той и в гласа му нямаше нищо детско. След което дойде гневът. — Не трябваше да правиш това! — каза той на баща си.

Доктор Ремензел кимна.

— Вече ми го казаха.

— Така не се прави! — възкликна Илай. — Ужасно! Не трябваше!

— Прав си — отвърна доктор Ремензел. Прие укора смирено.

— Сега аз се срамувам! — добави Илай и показа, че наистина е така.

В объркването си доктор Ремензел не можа да намери силни думи.

— Извинявам се и на двама ви — каза той. — Постъпих много лошо.

— Сега един Ремензел вече е искал нещо — обади се Илай.

— Предполагам, че Бен все още не се е върнал с колата. Ще го почакаме отвън. Не искам повече да влизам там — поклати глава баща му.

— Един Ремензел вече е искал нещо… сякаш Ремензел са нещо повече от другите — каза Илай.

— Не мисля, че… — започна докторът, но не довърши, изречението му увисна във въздуха.

— Какво не мислиш? — настоя жена му с озадачено изражение на лицето.

— Не мисля — отговори доктор Ремензел, — че ще дойдем тук отново.

Информация за текста

Kurt Vonnegut

The Lie, 1962

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1273]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:31