Читать «Лъжата» онлайн - страница 3

— Съквартирантите на новопостъпилите се определят чрез жребий — отвърна докторът. — Това също е записано в брошурата.

— Илай? — повика сина си Силвия.

— М?

— Как би се чувствал, ако те сложат в една стая с някой от африканците?

Илай сви рамене неспокойно.

— Това няма ли да те безпокои?

Илай отново сви рамене.

— Предполагам, че всичко ще бъде наред.

— В негов интерес е да бъде — обади се докторът.

Ролс-ройсът настигна един стар шевролет в невероятно лошо състояние. Задната му врата беше завързана с тел. Доктор Ремензел погледна небрежно към шофьора и изведнъж, обзет от вълнение и радост, каза на Бен да продължи да успоредно с него.

След това се наведе през скута на Силвия, свали стъклото на прозореца и се провикна към шевролета:

— Том! Ей, Том!

Мъжът беше съученик на доктора от „Уайтхил“. Той носеше вратовръзка с емблемата на училището и я размаха весело, щом го видя. След това посочи сина си, седнал до него, и с горда усмивка и кимане показа, че момчето постъпва в „Уайтхил“.

Доктор Ремензел посочи рошавия тил на Илай и също се усмихна и заклати радостно глава. През свистящия въздушен поток между двете коли двамата се уговориха да се срещнат за обяд в „Холи Хаус“, Северен Марстън — заведението, чийто основен бизнес бе да обслужва посетителите в Уайтхил.

— Добре — каза докторът на Бен Баркли. — Карай нататък.

— Знаеш ли — обади се Силвия, — мисля, че някой трябва да напише статия. — И тя се обърна назад, за да погледне старата кола, която сега се тресеше далече назад. — Наистина.

— За какво? — попита докторът. Забеляза, че Илай се е свлякъл надолу на седалката. — Илай — смъмри го той рязко, — седни нормално. — И отново се обърна към Силвия.

— Повечето хора смятат, че тези частни училища са нещо снобско, само за хората с пари, но това не е истина. — Тя запрелиства брошурата и намери цитатът, който я интересуваше. — „Основен принцип на училището «Уайтхил» е, че на нито едно момче не бива да бъде отказван прием, само поради факта, че родителите му не са в състояние да платят образованието му. Ръководена от това разбиране, приемната комисия всяка година подбира 150 най-заслужаващи и обещаващи момчета сред 3000 кандидати, независимо дали родителите им са в състояние да им осигурят пълната такса от 2200 долара. Онези, които се нуждаят от финансова подкрепа, я получават до пълно задоволяване на нуждите си. В някои случаи училището поема дори облеклото и пътуванията на своите ученици.“ Силвия поклати глава. — Това е изумително! Повечето хора не си дават сметка какво означава подобно нещо. На практика всеки може да учи в „Уайтхил“.

— Ако е достатъчно умен — отбеляза докторът.

— Благодарение на фамилията Ремензел — добави Силвия с гордост.

— И на още много други хора.

Тя продължи да чете:

— „Началото на сегашният фонд «Стипендии» е поставено от Илай Ремензел през 1799 г., когато той дарява на училището 40 акра земя в Бостън. «Уайтхил» все още притежава дванайсет от тях, чиято стойност, според съвременни оценки възлиза на 3 000 000 долара.“

— Илай! — извика докторът. — Седни като човек! Какво става с теб?