Читать «Кланица пет, или кръстоносният поход на децата» онлайн - страница 91

Били, пленникът маори и другите, които им помагаха в изкопаването на тяхната дупка, стигнаха до скелет от греди, преплели се над камъните, така че образуваха нещо като купол. Там долу имаше тъмнина и празно пространство.

Един немски войник влезе в фенерче в тъмнината. Той се забави дълго. Когато най-после се върна, каза на един свой началник, който стоеше до ръба на дупката, че там долу има десетки трупове. Те седяха по скамейки. По тях нямаше белези.

Така е то.

Началникът каза да разширят отвора и да пуснат стълба в дупката, за да могат да изнесат телата. Така бе открита първата мина за трупове в Дрезден.

Заработиха стотици мини за трупове. Отначало труповете не миришеха. Бяха като восъчни фигури от музеите. Но после телата загниха и се втечниха и завоня на рози и иперит.

Така е то.

Пленникът маори, с когото Били бе работил, умря от повръщане, след като му бе заповядано да слезе и работи сред тази воня. Той се разкъса от непрекъснато повръщане.

Така е то.

Затова изнамериха нова техника. Повече не изваждаха телата. Войници с огнехвъргачки ги изгаряха там, където си бяха. Войниците заставаха на входа на скривалището и просто впръскваха огън в тях.

Някъде там хванаха бедния стар гимназиален учител Едгар Дърби с един чайник, който бе взел от катакомбите. Арестуваха го за мародерство. Осъдиха го и го разстреляха.

Така е то.

А някъде там, бе пролет. Затвориха мините за трупове. Войниците отидоха да се бият срещу руснаците. В предградието жени и деца копаеха окопи. Били и останалите от групата бяха заключени в конюшнята в покрайнините на града. А после, една сутрин, те се събудиха и установиха, че вратата е отключена. Втората световна война в Европа бе свършила.

Били и другите излязоха на сенчестата улица. Дърветата се разлистваха. Там вън нямаше никакво движение. Виждаше се само една изоставена каруца, теглена от два коня. Каруцата бе зелена и имаше формата на ковчег.

Птичките говореха.

Една от птичките каза на Били Пилгрим: „Пиюк-пиюк-пиюк?“

Информация за текста

Kurt Vonnegut

Slaughterhouse Five, 1965

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

КЛАНИЦА ПЕТ. 1994. Изд. Весела Люцканова, София. Роман. ІІ изд. Превод: от англ. Владимир Филипов [Slaughterhouse-five / Kurt VONNEGUT]. Художник: Росица КРАМЕН. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 84×108/32 (20 см.). Печатни коли: 12. Страници: 192. Цена: 55.00 лв.

Първото издание е от 1977 на Изд. Военно издателство.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1256]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:31