Читать «Фарс или никога вече самота» онлайн - страница 12

Имаше обаче един огромен паметник с дебели гранитни стени, покрит с плоча и с големи врати, който сигурно ще стои там и след второто пришествие. Това е мавзолеят на основателя на нашето семейно благосъстояние и строител на къщата — професор Елиу Рузвелт Суейн.

Професор Суейн е бил далеч по-умен от всички наши познати прадеди — хората от семействата Рокфелер, Дюпон, Мелон, Бандербилт, Дожл и всички останали. Завършил техническия институт в Масачузетс на 18 години, после основалЦ катедра „Гражданско инженерство“ в Корнелския университет на 22 години. По това време имал вече регистрирани няколко важни патента за железни мостове и предпазни съоръжения. Само те били достатъчни да го направят милионер в най-скоро време.

Той обаче не се задоволил с това. Основал компанията „Суейн“, която разработвала плановете и ръководела строежите на половината от ЖП мостовете по цялата планета.

Професор Суейн бил гражданин на света. Говорел много езици и бил личен приятел на повечето от държавните глави. Но когато дошло време да си построи дворец, той го разположил между ябълковите дървета на своите невежи прадеди.

Освен това той е единственият човек, освен мен и Илайза, който е обичал тази чудновата грамада. Ние бяхме толкова щастливи там!

Сестра ми и аз имахме една обща тайна с професор Суейн, въпреки че той не беше между живите от половин век. Нито слугите, нито родителите ни я знаеха. Очевидно работниците, които бяха преустройвали мястото, не са и подозирали за нея, въпреки че сигурно са прокарвали

тръби, жици и канали през всевъзможни чудновати места.

А ето и самата тайна: Имаше една по-малка къща, скрита в голямата. В нея можеше да се влезе през замаскирани врати или подвижна ламперия. Състоеше се от тайни стълбища, места за подслушване с дупки за наблюдение и тайни коридори. Имаше, цели тунели.

Съвсем лесно беше да изчезнем в огромния часовник на дядо ни в салона на върха на северната кула и да излезем почти на километър настрана — през един таен капак на пода в мавзолея на професор Суейн.

Имахме и друга обща тайна с професора — научихме я, като се ровехме в книжата му в къщата. Второто му име не било Рузвелт. Той сам си го избрал, за да изглежда по-аристократично, като студент в техническия институт в Масачузетс.

Името му в кръщелното свидетелство е Елиу

Уитърспун Суейн.

Тогава мисля, че ни дойде наум идеята да дадем на всеки човек ново второ име.

Глава четвърта

Когато професор Суейн умрял, бил толкова дебел, че просто не мога да разбера как се е провирал в тайните си коридори. Те бяха много тесни. Ние с Илайза успявахме да се движим в тях, въпреки че бяхме по два метра високи — таваните също бяха много високи.

Професор Суейн умрял от затлъстяване в къщата по време на един обед, който давал в чест на Самюъл Лангхорн Клемъис и Томас Алва Едисон.

Какви дни са били тогава! — Ние намерихме официалното меню. Започваше със супа от костенурки.

Понякога слугите шепнешком разказваха, че в къщата има духове. Чували шумове и шепот в стените, скърцане на стълби там, където изобщо нямало стълби, и отваряне и затваряне на врати, без да има и помен от тях.