Читать «Фарс или никога вече самота» онлайн - страница 11
Кърт Вонегът
Искам да добавя още нещо, което е може би без значение: внукът на м-р Мот стана крал на
Мичиган по време на втория ми мандат като президент на САЩ.
И пак това старческо мърморене:
Алехоп!
Заклевам се: Ако съм жив да довърша тази автобиография, ще я прочета отначало и ще зачеркна всички „Алехопове“.
Алехоп!
Имаше автоматична предпазна система в къщата и алармени звънци по вратите, прозорците и покрива.
Когато пораснахме и станахме още по-грозни д и способни да чупим ръце и късаме глави, в кухнята сложиха един голям гонг. Свързан бе с червени като череши бутони във всяка стая и на равни разстояния по коридорите. Бутоните блестяха в мрака.
Някой от тези бутони можеше да бъде натиснат само ако аз или Илайза започнехме да си играем със смъртта.
Алехоп!
Глава трета
Баща ми дойде в Гален с адвокат, лекар и архитект — искаше да надзирава лично подновяването на къщата, да наеме слугите и другия имот. Майка ни остана в Манхатън, в къщата ни в „Залива на костенурките“. Между другото хиляди костенурки отново се върнаха там. Робите на Вера Чипмънк Запа обичат да ги ловят за супа.
Алехоп!
Това бе един от редките случаи, като се изключи смъртта на баща ми. в които родителите ни са били разделени за повече от единдва дни. Баща ми написал едно мило писмо от Вермонт, което намерих в нощното шкафче на майка ми след смъртта й.
Това е може би цялата кореспонденция в съвместния им живот.
„Скъпа моя Тиш, децата ни ще се чувствуват много щастливи тук. Можем да се гордеем с това. Архитектът и работниците също.
Колкото и кратък да бъде животът на децата ни, те ще получат от нас цялото възможно щастие и достойнство. Сътворили сме им един прекрасен астероид, един малък свят с еднаединствена къща в него, а всичко наоколо е осеяно с ябълкови дървета.“
След което той се върнал на своя астероид — в „Залива на костенурките“. После, отново по съвета на лекаря, двамата ни посещаваха веднъж годишно — винаги на рождения ни ден.
Техният кафяв каменен дом все още стои непокътнат и уютен срещу разрушителния ход на времето. Сега нашата най-близка съседка Вера Чипмънк5 Запа е настанила в него робите си.
„А когато Илайза и Уилбър най-после напуснат този свят и отидат на небето — продължаваше писмото на баща ми, — ние ще им осигурим вечен покой сред техните деди и прадеди от рода Суейн в семейното гробище под ябълковите дървета.“
Алехоп!
Колкото до това, кои бяха заровени в гробището отделено от къщата с ограда, мога Спокойно да кажа, че там бяха главно фермери и земеделци от Вермонт и техни приятели и сродници, хора скромни и прости. Няма съмнение, че повечето бяха неграмотни и невежи като Мелъди и
Айсъдор.
С други думи, бяха големи, невинни маймуни,
с ограничени възможности да вършат зло и по мое мнение като стар и патил човек, точно това е състоянието, в което всички тези хора е трябвало да бъдат.
Много от надгробните камъни в гробището бяха потънали или прекатурени, а времето бе заличило надписите на останалите.
