Читать «Психотомия» онлайн - страница 6

— Хлъзгавината — поясни той — е най-благоприятното и най-прелестното свойство на телата; тя е стъпалото, от което материята прекрачва към идеята; затова Епикур е смятал психичните атоми за най-хлъзгавото нещо. Не без основание езиковият дух благозвучно свързва раболепието с вярата и щастието.

Линолинде стисна леко ръката му и прошепна:

— Защо да не си кажем, че се разбираме?

— Разбираме се — откликна той. Тогава Линолинде увисна на шията му, благодарение на пестеливостта на градския съвет, сред тъмата на безлюдната алея, на двадесет крачки от червения фенер. Дочу се леко покашляне, стъпки…

— Довиждане! — Линолинде изчезна. Духовно блажен, Шулце влезе в любимото си заведение, където се сблъска на вратата със своя приятел и колега, професор Обервасер.

За Шулце това стана една опасна вечер, защото никому нищо не можеше да откаже. За следващата сутрин обеща на геолога да го придружи на целодневна екскурзия, но същевременно увери съседа си отляво, че в дванадесет часа ще му даде някакво сведение в библиотеката, а след като двамата си заминаха, той прие от един пристигнал по-късно клиент покана за закуска по същото време.

Когато стана въпрос за спомените му от разни пътешествия, той се оплете в безкрайна мрежа от лъжи, защото на никакъв въпрос не можеше да отговори отрицателно, а накрая се спречка с колегата си Обервасер заради известната литературна свада, в която той бе влязъл с прочутия философ Вайсшон за нагледността на чистото нищо.

— Може ли един разумен човек — така извика Обервасер възмутено — да смята за възможно, щото чистото премахване на някое понятие като такова, без да утвърждава от своя страна небитието, да придобие белези, които го отличават вътре в границите на възприемчивостта, при все че е дадено само чрез обикновена абстракция, определено посредством отрицанието на тази абстракция към съпротивна конкретизация?

Разбира се, той очакваше едно също толкова възмутено „не“ от устата на Шулце, но — за всеобщо изумление — Шулце каза:

— Без съмнение нищото е съвсем положително, доколкото именно аз не мога да го отрека. А що се отнася до вашето изследване, за което мисля с най-голямо удоволствие, то мога само да кажа, че вие имате също толкова право, колкото и Вайсшон, защото изобщо всички преценки на всички хора при всички обстоятелства са утвърждаващи.

На това място Обервасер се изправи потресен и си тръгна с убеждението, че Шулце е попрекалил с пиенето. Наистина сега случаят не бе такъв, но по-късно и това стана, когато другите колеги си бяха отишли. Защото колкото и пъти да го попиташе келнерът дали би си поръчал още една чашка, той не бе в състояние да каже „не“, освен това му се услаждаше превъзходно. Същото му се случи с избора на менюто, както за съжаление и при разплащането, понеже се отказа от всякаква проверка. Бе станало късно, когато потегли към къщи, а по пътя се поспря още за малко при нощния пазач, защото той твърдеше, че няма нищо по-хубаво от това, в кишава зимна нощ да се подпираш о ръба на някой зид с пика в ръка.