Читать «Из дневника на една мравка» онлайн - страница 8
Курд Ласвиц
Разбира се, забележително е, че такова грубо животно като човека въобще е в състояние да постигне подобни успехи в изкуството. Ала смисъл в тях, естествено, не може да се намери. Първо, вече е глупост един водач — а нали човекът трябва да е само такъв, защото обикновените търтеи и работници не могат да пишат стихове, — един водач да се оставя да бъде командван от една женска. И после какво изобщо е любов? Дума, с която хората с удоволствие създават безпорядък наоколо, но не ми се вярва те самите да влагат кой знае какво в нея. Ние поне не го разбираме. Грижиш се за какавиди и ларви и за благото на държавата, но нали всичко това се разбира от само себе си — а любов? Това е навярно един от човешките инстинкти, над които — благодарение на нашето мравешко достойнство — ние сме се издигнали.
Двадесет и пето крилато слънце
Напреднах много в овладяването на езика и писмеността на хората. Не изпуснах случай да проучвам човека, който често се намира в близост до нас.
Двадесет и шесто крилато слънце
Колкото по-отблизо опознавам хората, толкова повече съжалявам тези нещастни създания. Възприемат само това, към което пряко насочват сетивата си, а колко тясно ограничени са те! Земята, носителка на целия всемирен живот, скрива от тях безкрайните си тънкости, до които късогледите им очи не могат да стигнат. А дори и да го стореха, колко малко неща биха могли да различат! Защото всичките най-разнообразни, най-бързи пулсации на етера минават безследно покрай грубите им нерви. Те не усещат магнитния пулс на Земята, кристализационната сила на веществата, сродството между соковете и напреженията на растителните клетки, не чуват как расте тревата и музиката на делящите се квасни гъби остава за тях тайна. Само на зашеметяващата дневна светлина те съумяват да намерят пътеката си, а широката им нога нехайно тъпче чудесата на сътворението. Главата им стърчи в кухия, безформен въздух, в който не може да се види никаква разлика и никакво образувание. Каква фина символика на природата се крие вече в това, че човек държи главата си изправена в празното нищо, мравката обаче я носи сведена към пълната с живот земя, местонахождението на древния мравешки род. И докато ние тук следваме под сигурно ръководство законите на живота, човекът, един достоен за съжаление индивид, се лута във вечна неопределеност, воден от колебливи инстинкти! Един от техните най-велики водачи е казал: „Две неща изпълват душата ми с все по-ново и нарастващо възхищение и благоговение: звездното небе над мене и нравственият закон в мене.“ Ако това е най-доброто, което имат, то те са за съжаление, защото не мога да намеря никакъв смисъл в него. Над мене — дори и да се покатеря на най-високото дърво, не виждам това, което те наричат звезди; а в мене — зная само, че всичко е така, както е. Какво означава повелята: Трябва да бъде? Или може би има още нещо, което дори ние не можем да разберем?
