Читать «Из дневника на една мравка» онлайн - страница 2

Едно наблюдение, което по-рано сам направих веднъж, говори, изглежда, в полза на това. Видях един още не съвсем израснал човек да седи в съседната нива върху ябълково дърво и да яде плодовете му. Друг, по-голям човек се примъкна, вдигна едната си антена във въздуха и хвана онзи за крака, така че той падна. Стори ми се при това като че ли другата антена имаше и по-тънко продължение, което извършваше размахващи движения. После двамата човеци оживено се поопипаха с антените си, след което по-малкият с голяма бързина се отдалечи. Какво ли са могли да си кажат? Дали имат някакъв език, или всичко се гради върху уподобяване? Може би по-малкият човек вече е разбрал от по-раншни случаи, че бягството е свързано с някакво предимство. Или да не би да се отнася за унаследен инстинкт. Любопитен съм какво ще каже по този въпрос Ссрр. Засега съм едва при описанието на човешкия организъм.

Пето ларвено слънце

Колко мъдро се е погрижила все пак Земята дори за най-тромавите си създания! И при човека най-благородната и най-мравешкоподобна част — мозъкът — е заобиколена от предпазващ я костен скелет, докато в останалото тяло здравите опори се намират във вътрешността. Колко по-висше е значи устройството на насекомите, при което цялото тяло е загърнато от дебела хитинова обвивка! Зоолозите, които вземат предвид само строежа на тялото, действително искат да причислят мравката към животните и да й присъдят само най-високата фаза на развитие. Но аз няма да позволя да ми отнемат увереността във вечното предназначение на мравешкия род!

Мравката и човекът — и двамата да произхождат от дъждовния червей! Глупости!

Девето ларвено слънце

Дали пък и хората не служат за нещо? Не е ли отредила вечната прамравка при сътворението и на тях място във вселената! Изглежда, че те значително допринасят за изтребването на толкова вредните птици. А дори и да нямат друго предназначение, освен да ни служат като предмет за научни изследвания, то заради това те вече не биха били излишни на света. Навярно и те изпитват чувства и като нас се радват на съществуването си, макар че на тях им убягват високите идеали на общия дух, както и грижата за какавидите и ларвите и им липсва, разбира се, „несъзнаването на неизбежния начин за действие“. Затова не мога да свикна с възгледа, че трябва да се изпрати експедиция за изследване на човешкия мозък. Ссрр настоява в черепа на жив човек да се засели колония, за да проучи умствените му способности. Но на мене ми се струва, че в това има известна жестокост. Колко лесно би могъл въпросният човек да пострада от това. Разбира се, той е само човек и_в сравнение с напредъка на мравешкото познание за неговото благополучие не бива да става и дума. Докато прехвърлям тези записки върху моето бръмбарче, то обръща главичката си и ме гали с антените си. Сигурно иска да покаже, че и то изпитва наслада и болка като нашего брата. Несъмнено то е насекомо и стои по-близо до нас от човека, но въпреки това аз казвам: и човекът е живо същество, и той има право на нашата защита.