Читать «Из дневника на една мравка» онлайн - страница 5

С подобни мисли бях зает, когато внезапно усетихме мощно разтърсване на целия мравуняк. На едно място проникна дневна светлина. Работниците се впуснаха към ларвите и какавидите, за да ги пренесат на сигурно място, докато ние, войниците, изтичахме навън, за да отблъснем нападението. Забелязахме, че един човек с дърво — те го наричат пръчка — бе ровил в мравуняка ни. Той стоеше съвсем спокойно и очевидно изчакваше да види какво щяхме да направим. Веднага известен брой работници се заеха с възстановяването, докато шепичка храбри войници се нахвърлиха върху краката на човека и се покатериха по него. Проникнахме през дебелата тъкан на епидермиса и го щипахме, бодохме и пръскахме тъй силно, че човекът скоро побягна. За съжаление понесохме големи загуби, само малцина, между тях и аз, успяхме навреме да се спасим. Защото, изключително странно, щом човекът се оттегли на няколко крачки в един храст, той взе да сменя кожата си, да се отърсва от войските ни и да ги тъпче. А най-подир отново се шмугна в кожата си и се отдалечи. При обследването на бойното поле забелязахме, че и човекът бе претърпял загуби. Под увехналите листа на земята, до труповете на нашите храбреци, намерихме два от лъскавите идоли и една разтворена кутия, в която лежеше Мек, жълтеникав предмет, както личеше, къдрица от човешка коса. Веднага решихме да занесем заграбените предмети в мравуняка, но те бяха прекалено тежки и поради това трябваше Да изпратим най-напред някого за помощ. Междувременно премъкнахме поне къдрицата малко напред. Докато се занимавахме с нея, човекът се върна, като очевидно търсеше нещо по земята, вероятно идолите си. Понеже бяхме прекалено слаби, за да подновим боя, се скрихме. Когато най-накрая човекът съзря с късогледите си очи кутията, той се втурна радостно към нея и я вдигна, но, изглежда, страшно се разочарова, като не намери вътре къдрицата. На идолите, непонятно как, той не обърна никакво внимание. Най-сетне откри къдрицата, където я бяхме изоставили, грижливо я скъта заедно с кутията в една гънка на кожата си. Не мога да си обясня тази случка. Какво ли можеше да интересува човека мъничко коса, след като той си имаше цял перчем? В човека сигурно се извършват още процеси, които са необясними за нас. Инстинкт или разсъдливост?

По-късно с големи усилия пренесохме идолите в леговището си, където те трябва да образуват основния фонд на един човешки музей.

Четиринадесето какавидено слънце

Новини от експедицията. Направени са съвсем неподозирани открития. Освен мастилото като средство за общуване хората имат в действителност още един език, който говорят с помощта на челюстта си. При по-възрастните жени тя е развита по-силно, отколкото при мъжете. Двете чудновати издатини встрани на главата им служат да разбират езика. Ние, без съмнение, не можем да го възприемаме, но нашите известни физици Хлмц и Крх откриха инструмент, който превръща предадените от човешките челюсти на въздуха трептения в импулсни вибрации и по този начин ги прави разбираеми за нас.