Читать «Из дневника на една мравка» онлайн - страница 15

Пето зимно слънце

Отчетът за завоевателните ни походи е приключен. Годината бе посредствена, много загуби, но и предостатъчен внос на роби, за сметка на това малко пленени какавиди. В дневника си не пиша нищо за военните дела, не си струва. Хората вдигат страшно много шум около войните си, но това идва от факта, че те ги водят срещу приятелите, а не срещу враговете си. Защото за враговете се казва изрично, че трябва да ги обичат. Ала ето я отново непонятната дума!

Осмо зимно слънце

Днес сме още веднъж на открито, може би за последен път. Листата падат от дърветата, а есенните паяци сноват из въздуха. Видяхме пак нашия човек и женската бе при него. Те, изглежда, много се бяха сближили, защото се галеха и милваха и все говореха с голям страх за това, че други хора биха могли да ги видят.

Само че защо не трябваше другите хора нищо да знаят? Разглеждат неизразимото на големи събрания пред народа, а се плашат да обсъждат това, от което зависи все пак процъфтяването на гнездото, и само насаме си позволяват нежности. Въпреки цялата прилика с мравките — те все пак винаги ще си останат просто хора!

Шестнадесето зимно слънце

Застудя. Входовете към мравуняка са затворени и запушени. Днес махнахме крилата на последните женски мравки и ги сложихме в килиите им. Най-сетне имаме покой!

В библиотеката прочетох в една човешка книга странна история, на която не мога да повярвам. Имало един човек, навярно водач, който знаел повече от останалите и им казал всичко това, понеже смятал, че щяло да бъде добре за гнездото; и аз намирам това за напълно естествено. Но на другите водачи не им харесало, защото той учел робите, че не били по-незначителни от водачите. Тогава го хванали и го предупредили, че ако не мирува, ще го смажат. Та това също е съвсем правилно, защото който вреди на водачите, а с това и на държавата, трябва да бъде унищожен. Сега обаче идва това, което не разбирам. Човекът не само че не се усмирил, а продължил да застъпва и отстоява мнението си. Как е възможно някой да се отклонява от мнението на водачите? И както и да го измъчвали, той не престанал да проповядва, а вдигнал пипалата си и извикал: „Вие не можете да съдите моята съвест, която ми повелява да възвестя истината. По-високо от живота стои свободата на убеждението. Да ме смажете сигурно можете, но думите ми ще останат и аз с радост ще загина за свободата!“

Какво ли значи всичко това? Свобода ли? Глупости! Пропълзявам в зимната си килийка.

Информация за текста

Kurd Laßwitz

Aus dem Tagebuch einer Ameise, 1890

Сканиране: Xesiona, 2009

Разпознаване и редакция: NomaD, 2009

Издание:

Курд Ласвиц. Апикис

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1990

Рецензент: Людмила Стоянова

Редактор: Димитричка Железарова

Оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Ангел Ангелов