Читать «Из дневника на една мравка» онлайн - страница 14

Пето сватбено слънце

В най-близкия неделен ден, който ни предстои, ще се празнува сватбеното тържество. Всъщност е жалко, че моят добър приятел Клкс е търтей, след няколко дни с него ще бъде свършено. Ако се бе излюпил като водач, от него можеше да стане нещо; за един търтей той мисли прекалено много. Изглежда действително, като че всички ние вече сме се заразили малко от разсеяността и недоволството на хората. Така Клкс ме попита защо трябва да умира след сватбата. Глупав въпрос! Защото тогава вече за нищо няма да става. Сигурно е чул някога нещо за така наречената самоцел, с която хората толкова се надуват. И какво щяло да стане после с него. Дали било истина, че той ще иде в земята, в голямото мравчено гнездо, където има само водачи и няма зима? И дали през следващата година и после пак щяло да има търтей? И дали зад гората имало и други гори и в тях мравки и само мравки? И защо били толкова много, щом като все пак не могат никога да водят война помежду си и да заграбват какавиди? Често изпитвал странно чувство, когато мислел, че всичко това е било и се случвало, и продължавало, все едно дали той знаел или не за него, и че то съвсем не зависело от него и въпреки това той имал своите крила и антени и се радвал на живота си. Казах му, че всеки, разбира се, изпитва това, но не бива да се говори за него, защото не може да се изрази с думи какво усеща мравешкото сърце, а ако иска да го предаде на други, ще излезе нещо съвсем различно от онова, което той вътрешно изживява, и ще възникнат глупави брътвежи и суетни разправии, а най-подир той ще си откъсне антените. Сетне той пожела дори да научи дали при хората мъжете също умират след сватбата — тогава му наредих да си държи пипалата, изобщо не му трябва да знае нищо за хората, тъй като е въпрос на образование, което засяга само водачите. И с това го изпроводих. Доколкото зная впрочем, при хората мъжете остават да живеят след сватбата, разправят само, че ставали по-лениви. Там, изглежда, господствуват странни отношения. Те навярно също имат големи народни празници, но до нашето сватбено тържество няма да им позволим да се доближат. Тъкмо най-важния социален въпрос те, изглежда, тълкуват като лична работа. Чудесно!

Петнадесето сватбено слънце

Вчера бе големият ден. Слънцето грееше меко и топло. Сватбарска суматоха в просторите. Честит мравешки род, днес живот и блаженство, а после всичко е свършено. Търтеите днес почти всички вече ги няма, също и при женските птиците старателно почистиха. Останалите, в по-голямата им част, вече настанихме в зимните килии. Погрижихме се за бъдещето на мравуняка и сега годината може да свършва.

Първо зимно слънце

Най-сетне остатъкът от експедицията се завърна от хората. Те водят със себе си хиляди бръмбари с вложена в тях информация и ние трябва да разширим нашите библиотечни помещения с пристройка. Учените ни преведоха доста човешки книги, аз вече много четох в тях, ала малко разбрах. Казват, че с много хора било същото. Какво си въобразяват хората! Наричат себе си господари на света, а не знаят, че са израсли от земята единствено за да упражняваме ние върху тях разсъдъка си и да поддържаме духа си. Защото иначе не съм чувал да са послужили за нещо.