Читать «Из дневника на една мравка» онлайн - страница 11

Винаги си мислех, че любовта е инстинкт, чрез който нещо се предпочита пред всичко друго; сега видях, че любовта откъсва хората един от друг. Да го разбере който може! В изследователското си усърдие бях дръзнал да се кача върху масата, докато Лидия — това е такова едно човешко име, което изобщо не може да се изговори — сгъваше писмото. В този момент вратата се отвори. Лидия едва смогна да събере набързо хартиите и снимката и да ги заключи в едно шкафче, което принадлежеше към масата. Бе влязла старата жена. Както скоро разбрах, това бе „майката“ на Лидия; при хората всеки има своя собствена майка — едно за мене не съвсем ясно понятие. Тя бе раздразнена, задето Лидия, още пишеше, и я попита какво укрива така бързо? Посегна към един лист, който бе останал, ала в този момент ме видя и с възгласа: „Мравка! Никак не мога да понасям животните!“, удари по мене. Избягах под мастилницата, тя я отмести, продължи да ме гони, но най-накрая успях да се скрия и както забелязах от скривалището си, Лидия бе спасила междувременно и последното листче. Отново пример за тази особеност на хората да потулват някои работи един от друг!

Светлината бе изчезнала. След кратка почивка се осмелих да изляза навън и да започна изследователското си пътешествие, защото хората нищо не виждат в тъмното. Целта ми бе шкафчето, в което проникнах през дупката на ключалката. Намерих кутийки с украшения, изсъхнали цветя, документи и писма и се заех да правя тук подробни проучвания. Ако въобще можеше да се разбере някъде какво е любов, то щеше да е тук, защото Лидия, изглежда, точно го знаеше.

Напразно търсех хранителни продукти. Бях гладен и отново напуснах шкафчето. Сред лишения и опасности предприех дълги пътешествия, чувствувах се самотен и съжалявах за любопитството си. Денят вече наближаваше и трябваше да мисля къде да се скрия. Тогава — поех си дъх — усетих близостта на мед. Проникнах през цепнатините на един шкаф, намерих голям запас, но там вече имаше други мравки. Те се нахвърлиха върху мене — бях загубен или най-малкото превърнат в роб! Исках храбро да умра и се приготвих за борба. Първия хванах с щипките, антените ми го докоснаха и — познах Рлф! Това бе собственото ни племе, нашата експедиция, която бе разположила тук на склад запасите си. Триумфално ме въведоха в скривалището си под дюшемето, разказаха за откритията си, показаха ми голям брой бръмбарчета, носещи информация, една блестяща библиотека, но преди всичко имах нужда от храна и почивка. Получих и двете.