Читать «Тома Агнеца» онлайн - страница 5

Тогава „Бел Ермин“ излезе невредим от дима, който тъй добре го бе опазил. И бойното поле се откри пред очите на Тома. Керванът се изнизваше откъм левия борд, изчезваше с все сяла, мокрейки всеки сантиметър от ветрилата, за да летят по-бързо. От десния борд кавалерите на Габаре и Артелоар се биеха смело, задържайки около своите два горди кораба цялата шайка на същите тия противници, които отначало ги бяха обсадили, пет срещу два, „за да свършат по-бързо“, и от които нито единият сега не смеете да се отдели на една крачка от четиримата си другари по участ. Около „Бел Ермин“ четиримата холандци се скъсваха да маневрират, за да улеснят гонитбата. Смелата „Малин“ задържаше най-големия от четирите кораба край себе си; един друг — този, който, току-що бе дал залп срещу Тома — изчезваше сред облаците на собствения си дим, както бе сторила фрегатата. Значи оставаха последните два, които се бяха насочили надветрено на „Бел Ермин“.

— Ха! — учуди се Тома, докато неговите топчии зареждаха отново. — Какво са дигнали тези негодяи на гротмачтата?

Луи насочи далекогледа си.

— Богородичже! — възкликна той.

— Говори! Какво е?

— Богородичке!

— Какво е, дявол да го вземе!

— Метла…

Изведнъж, побелял от гняв, Тома се завъртя два пъти около себе си, сякаш търсеше на какво да излее гнева си. На края, вдигайки очи към своята гротмачта, той изруга в полуглас:

— В името на Христос! Къде е моето знаме?

— Твоето знаме? — изуми се Геноле.

— Да, да те вземе дяволът! Моето алено знаме, моето кърваво червено знаме със златния агнец, та да им навра в носа на тези типове моето истинско име! Незабавно да го вдигнат!

Двама новаци, ужасени от погледа на капитана, се хвърлиха към сандъка със знамената. Секунда по-късно Агнеца, от когото единайсет провинции се бояха като от мор, като от чума, дори и повече, плющеше на вятъра.

— Ляво руля! — крещеше Тома вбесен. — Не върти! Натегни ветрилото на бизанмачтата, събери стаксела!

И изплашен, екипажът тутакси се подчини. Самият Луи Геноле отначало нищо не разбра от тази странна маневра, която изправяше „Бел Ермин“ за доста дълго срещу вятъра с отнета скорост и почти неуправляема — всичко това на по-малко от кабелт от носа на двамата холандци, които още не бяха взели участие в сражението. Те идеха тъкмо навреме, носейки се борд до борд и с попътен вятър. Вече се различаваха черните дула на оръдията им, насочени, готови за гонитбата.

Но Тома веднага изкомандува:

— Огън от десния борд! Топчиите, хайде! Внимавай там! Изтегли докрай! По мачтите! Цели се точно! Левият борд, на маневра! Дясно руля докрай! Охлаби стаксела! Събери бизана! Събери грота! Топчиите, внимание! Огън!

Този път екипажът бе разбрал. Настана голяма шумотевица, която надмина трясъка на оръдията. Тома Агнеца не направи завой! Той само се бе престорил, че завива, и бе измамил още веднъж врага! Защото, когато холандците видяха неподвижната фрегата, те не можаха да разберат нейната маневра и поради това не бяха открили навреме неудържимата ся батарея. „Бел Ермин“ даде залп от единия борд, сега поваляше шкотите на десния и се хвърляше под бушприта на един от корабите, вместо да мине помежду им. Поради дима този кораб видя само огъня — пресрещна фрегатата и се разби в нея… с бушприта си, с такселите, контращаговете, фигурата на вълнореза, щаговете и всички ванти. Малкият марсел се смъкна надолу, повличайки през глава гротбомбрамсела и гротмарсела.