Читать «Тома Агнеца» онлайн - страница 3

„Там заливът е по-открит — мислеше той, — простира се оттук чак до Контактен — цели петнайсет-шестнайсет левги. Петнайсет-шестнайсет левги дълбоки води, тъкмо да напъхаме там не една ескадра. Ако дванайсет или петнайсет кораба ни дойдат оттам със силен страничен вятър, те ще имат на всичкото отгоре и предимството на вятъра…“

Изведнъж той се сепна в сметките си.

— Ха! — извика той. — Какво значи това? Майчице, що коприна! Тези господа от кралската флота могат ли да преживеят поне един час, без да се накичат с всичките си знамена?

Корабът на адмирал Габаре — „Франсе“ — наистина току-що бе дигнал сума ти знамена — сигнал за другите два кораба „Азардьо“ и „Малин“. В същото време той даде три оръдейни залпа, чийто троен дим се издигна бял като сняг сред калносивата мъгла.

Несигурен, че ще се справи сам, Луи видя „Малин“ да идва тъкмо навреме — „Малин“, който явно бе решил да заобиколи откъм кърмата „Бел Ермин“ и минаваше доста близо край него, за да навакса от вятъра. На мостика се бе изправил самият капитан, кавалерът на Росмадек. Като забеляза Луи Геноле, той вдигна рупора и извика:

— Ей! Корсарите!… Холандците са там, на запад-югозапад. Ние ще ги нападнем, за да спечелим време. Вие, от кервана, изчезвайте и карайте право на запад! Хавър дьо Грас не е далеч.

„Малин“ вече бързо се отдалечаваше. Луи го огледа. Това беше фрегата, много по-бледо копие на „Франсе“ или „Азардьо“, които бяха истински линейни кораби. Те имаха — единият четирийсет и осем, другият четирийсет и четири оръдия. А тя — само двайсет и четири, и то от най-малък калибър. „Бел Ермин“, с неговите двадесет бронзови оръдия, и той не отстъпваше.

— За какви ни има тоя мухльо! — гневно изруга Луи. — И знае ли той или не защо Тома Трюбле едва от вчера прие да присъедини нашата „Бел Ермин“ към ескадрата на краля?

Казвайки това, той тръгна към рулевия. Сам завъртя руля надолу и изкомандува да натегнат шкотите. В следващия момент „Бел Ермин“ послушно и бързо се носеше към адмиралския кораб.

За втори път, изоставяйки наблюдателния пост, Луи Геноле се върна в салона. Той се приближи, дори пипна с пръст вратата на капитанската каюта, ала не посмя да почука и много скоро, не чувайки никакъв звук, се обърна кръгом и си отиде на пръсти.

И тъй, в момента, когато се качваше по трапа, някакъв далечен тътен проглуши ушите му. В същия миг, скачайки като пришпорен жребец, Луи се озова на мастика. Там той се огледа на всички страни, но отпърво не забеляза неприятеля. Затова пък видя командуващия ескадрата, целия в дим, както и „Азардьо“, който вече се бе присъединил към него. Без съмнение холандците пристигаха…

На шест кабелта пред „Бел Ермин“ „Малин“ следваше своя курс, за да застане зад двата линейни кораба. Луи запази същите ветрила в очакване на срещата.

Срещата се състоя. От полупрозрачната мъгла, която се виеше на спирали, изскочиха една, две, три, шест, осем, десет високи белезникави форми, почти едновременно, като призрачни видения, изпъкнали внезапно над морето — холандските кораби… Луи едва можа да ги изброи: пет от тях, понесли се ляво на борд, вече се хвърляха срещу двата кораба на краля на Франция, докато останалите четири, пристигащи откъм десния борд с попътен вятър, се спускаха безредно да пресекат пътя на изчезващия керван. Четирима холандци трябваше да се отърват от един по-благороден враг, макар и малко хилав — малката фрегата „Малин“ наистина смело бе застанала напреко и препречваше пътя на холандските съдове. Но четиримата холандци — и четиримата здравеняци от тройната батарея, не се лъжеха — за тях кавалерът от Росмадек и неговата орехова черупка бяха само един залък.