Читать «Тома Агнеца» онлайн - страница 4

Тогава трябваше ли „Бел Ермин“ да се меси в такова предварително изгубено сражение и трябваше ли да се включи в него и командуващият ескадрата, който искаше на всяка цена да окаже поне съпротива на своите врагове? Луи Геноле се колебаеше.

Но в същото време боят започваше и от двете страни. И все тъй смел, както винаги — сиреч прекалено, Луи забрави на часа всякакви пресмятания, всякаква предпазливост и инстинктивно хукна към най-близкото оръдие. С вдигнати ветрила „Бел Брмин“ се понесе към фрегатата на краля, която вече се огъваше под огъня на своите нападатели.

— Огън от десния борд! — изкомандува Луи Геноле, застанал на осемстотин метра от врага.

Топчиите от левия борд оставиха оръдията си и хукнаха да помогнат на своите другари от десния борд в зареждането.

— По мачтите! — изкомандува Луи.

Срещу линейните кораби тази стрелба не струва нищо: малките гюлленца на „Бел Ермин“ едва щяха да одраскат туловищата от дебел масивен дъб, здраво заребрен и укрепен. А един хубав залп, който да повали мачтите и да попилее по палубата рей, ветрила и въжета, превръща ей тъй, изведнъж и най-мощния трипалубен кораб в жалка разнебитена отломка.

— В името на всички светци от рая, топчии, мерете се точно!

Луи Геноле бе изругал. Това се случваше тъй рядко, че екипажът изтръпна.

Холандският кораб — първият от редицата — беше вече съвсем близо.

— Огън! — изрева Луи.

Десетте оръдия гръмнаха като едно.

В продължение на двайсет секунди беше тъмно като в рог — плътен дим обгръщаше цялата фрегата. Луи се задави. Но тъй като се навеждаше над леерното ограждение и се взираше напрегнато, за да отгатне все пак маневрата на врага, дъските на кърмата изпукаха под нечии тежки стъпки а нечий силен глас надвика оръдейното ехо.

— Остави! Дявол да го вземе!

Луи подскочи от радост, обърна се и видя Тома. При гласа на капитана — първия след бога — рулевият и морякът на бизанмачтата се подчиниха инстинктивно. Насочвайки веднага кораба не тъй близко по вятъра, за четвърт от минутата „Бел Ермин“ удвои, сетне утрои скоростта си. В мига, който последва тези петнайсет секунди, ужасен взрив от сблъсъка на шейсет големи оръдия, стрелящи едновременно, разлюля въздуха; и вихрушка от огромни гюллета забръмча зловещо като чудовищен рояк: линейният кораб бе отвърнал с всичките си оръдия. Но този залп не попадна в целта, а само разпори морето на няколко метра зад кърмата: защото „Бел Ермин“ за щастие още бе скрита в собствения си дим; така хитростта на Тома бе донесла пълен успех.