Читать «Спомените на една гейша» онлайн - страница 14

Докато седяха около мангалите, дванадесетгодишните ученички говореха за сладкия боб на Вакамацу и че там дават по-големи порции, отколкото при Тацутано. В тази възраст човек се интересува повече от яденето, отколкото от любовта.

По онова време още нямаше закони за защита на децата и гейшите започваха да се обучават на дванадесет години. Малките ученички бяха наистина очарователни.

Всичко това показва, че отделните групи посвещаваха вниманието си на различни теми и връстниците сядаха винаги заедно.

Ако разговорът се насочеше към децата, деловодителката Омицу бързаше да се намеси:

— Престанете да говорите за деца, когато имате ангажимент. Бузите ви порозовяват и заприличвате на селянки — кореше ни тя. И до днес се е запазила представата за прелестното лице на гейшата, непомрачено от ежедневните грижи. От тази представа е дошла и забраната да ядем пред гостите. Даже да умира от глад или гостът настойчиво да я подканя да се храни, гейшата проявява сдържаност и не слага в устата си нито хапчица.

Когато гостът налее на гейшата питие, тя има право да го приеме. В никакъв случай обаче не й е позволено да помоли за една глътчица или да покаже по някакъв начин, че е жадна. Това се смята за неприлично и е забранено.

По онова време имаше и гейши, известни като пияниците на квартала, които често се надпиваха с постоянните си клиенти, но те бяха редки изключения. През дългата си кариера на гейша съм виждала подобни „състезания“ само два или три пъти, и то в много интимен кръг.

След години започнаха да ме канят в първокласни барове или нощни клубове на Гинза и бях много изненадана, като видях как хостесите си хапваха пред гостите ядки и плодове и обръщаха чашите с коктейли. При нас обичаите бяха други… Е, хостесите са длъжни да ядат и пият, за да увеличат оборота на заведението, в което работят.

Друго табу за гейшите са личните разговори в присъствие на гостите. От момента, в който влиза на приема, гейшата посвещава цялото си внимание на гостите. Строго й е забранено да бъбри с колежките си. След години случайно дочух в един нощен клуб за какво си приказваха хостесите.

— Къде беше снощи?

— Поканиха ме на суши в Кикузуши. Трябваше и ти да дойдеш.

— Не очаквах, че онзи мъж е толкова щедър…

Този разговор отново ми даде да разбера колко различно е обучението на хостесите от традицията на гейшите в Шимбаши.

Но да се върнем в хакобея.

Често се случва млада гейша и артист да се харесат и да пожелаят да се срещнат насаме. Постепенно връзката им се задълбочава и накрая стават двойка.