Читать «Магия за кинжал» онлайн - страница 3

Настана мрак, топъл и нежен, сънлив воден мрак — мекият, безопасен затвор на утробата.

През ония дни по Елдидския бряг се разстилаха диви ливади, прорязани от малки поточета, където малцината самотни чифликчии пасяха добитъка си, без да им хрумва да претендират за собственост над земите. Тъй като ливадите бяха добро място за попълване на билкарски запаси, старият Невин ходеше там редовно. Той беше дрипав мъж с буйна, вечно несресана бяла коса и мръсни, вечно недозакърпени кафяви дрехи, но нещо във взора на ледено сините му очи вдъхваше уважение дори у господарите от благородно потекло. Всички, които го срещаха, забелязваха и необичайната пъргавина — Невин крачеше като млад принц, макар че лицето му беше по-сбръчкано от вехта кожена кесия, а ръцете му — покрити с кафяви старчески петна. Никога не личеше да се е уморил, докато яздеше миля подир миля, повел подир себе си мулето с билки, за да лекува болежките на сиромасите от областта Елдид. Чудо е той, единодушно твърдяха чифликчиите, дори чудо и половина, като се има предвид, че наближава осемдесетте. Никой не знаеше истинското чудо — че отдавна е надхвърлил четиристотин години и по-голям майстор на деомера кралството никога не е виждало.

В онова лятно утро Невин бе излязъл из ливадите да събере корени от зарасличе и издължените бели цветчета се полюшваха на тънките жилави стъбла, докато той копаеше внимателно наоколо със сребърна лопатка. Слънцето напичаше толкова силно, че старецът приклекна и избърса потта от лицето си с вехтия парцал, който му служеше за кърпичка. Точно тогава зърна поличбата. Със сърцераздирателно нежни трели, които всъщност бяха боен вик, от гъстите треви внезапно излетяха две мъжки лястовици. Те се издигаха, кръжаха, преследваха се. Ала още преди схватката да се разгори истински, въжделената женска лястовица също се издигна над тревата и с безразличие полетя настрани. В студен изблик на деомерско ясновидство Невин осъзна, че скоро ще види как двама мъже се сражават за жена, върху която нито един от тях няма права.

Тя се бе възродила.

Тя беше някъде в кралството — новородено бебе, отпуснато в изнемощелите майчини ръце. Невин видя това в небесното огледало със своето деомерско зрение.

В една огряна от слънцето стая старата акушерка плакнеше ръцете си в леген. Върху ложе от слама и парцали лежеше майката — красиво девойче, чието лице още се къпеше в пот от преживяното, но въпреки всичко се усмихваше на детето до гърдите си. Когато видението на Невин обхвана и бебето — дребно създание, цялото влажно и зачервено — то отвори мътносините си очи и сякаш се вгледа право насреща му.