Читать «Магия за кинжал» онлайн - страница 263

Ала студът не го остави да се наспи като хората. Нямаше завивки, от гордост не пожела да помоли Гед, а прохладната есенна нощ бързо прогони измамната топлина на деня. Омота се с плаща, зарови се в сламата като куче, но почнеше ли да задрямва, скоро се събуждаше разтреперан. Накрая седна, разкърши вдървения си гръбнак и се зачуди дали би понесъл вонята на одеялото, което подлагаше под седлото. Не беше голямо, но все щеше да свърши работа.

После чу откъм двора тропот на копита. Тъй като нощните пътешествия бяха твърде необичайни, обзе го надеждата, че това може да е човекът на Кълин, пратен колкото се може по-скоро, без да забележи Рийс. Воден най-вече от мечтата за топла завивка, Родри се смъкна по стълбата и изтича навън в лунната нощ. Най-напред разпозна коня. Изгрев уморено тръсна глава и го поздрави с тихичко цвилене.

— Ето те и теб, обич моя — каза Джил. — Нося ти меча. Измъкнахме го изпод носа на скапания ти брат — тате и лорд Слигин подкупиха стражата.

Родри се вкамени от смайване. Сигурен бе, че това е само вълшебен сън и се опомни едва когато Джил положи ръце върху гърдите му. Пръстите й бяха реални и топли.

— Ехей! Ти да не си мислеше, че ще те пусна в изгнание, без да те последвам?

— Да. Прости ми. Нима си готова да изоставиш баща си заради мен?

— Готова съм. — Тя застина неподвижно и гласът й стана дрезгав. — Не бих те лъгала, тежко е. Но трябваше да дойда. О, богове, толкова те обичам, Родо.

Родри вкопчи ръце около нея и я целуна. Притиснати в прегръдките си, те дълго се смяха и плакаха, докато накрая сърдитият Гед излезе да види кой вдига толкова шум на двора.

Тъй като братовчедът лорд Петин беше пряк васал на Рийс, нямаше съмнение, че за него е твърде неудобно да подслони хората на Ловиан. На разсъмване Кълин събуди войниците, нахрани ги и заръча да оседлаят конете, за да пресрещнат господарката по пътя и да спестят на Петин излишните неприятности. Тъкмо наместваше седлото си, когато дотича разтревоженият Невин.

— Кълин, къде е Джил? Не мога да я намеря никъде.

— Естествено. Тя още снощи замина при Родри.

Невин зяпна от изумление.

— И ти си я пуснал? — избъбри накрая старецът.

— Какво друго ми оставаше? Тя можеше да се измъкне потайно, но прояви доблестта да дойде и да ми каже истината. — За да не се разплаче, Кълин извърна глава и се престори, че оправя юздата. — Освен това момчето се нуждае от нея. Да не мислиш, че ще може да различи сухите дърва от суровите, ако рече да запали огън?

— Да, едва ли ще може. Знаеш ли, приятелю, ти си адски силен човек.

— Не, просто съм се научил да прогонвам слабостите си.

Когато Кълин се осмели отново да погледне към Невин, старецът се усмихваше с радостно изумление. С изненада осъзна колко държи на неговото уважение.