Читать «Магия за кинжал» онлайн - страница 260

Изведнъж те изчезнаха; без сам да знае как, Родри усети, че вече е сам. Докато предпазливо се връщаше към долчинката, той се запита дали тази неочаквана помощ не е дело на Невин. Намери коня си и бързо го поведе между дърветата. Очевидно преследвачите бяха далече, защото достигна края на гората, без да чуе нито звук от тях.

За ниските храсти в ливадата бяха вързани четири коня, върху чиито седла блестеше сребърният дракон на Аберуин. Изведнъж един от тях заподскача; друг стреснато отметна глава; сетне и четирите почнаха да се дърпат с изплашено цвилене. Докато яхваше своя, Родри видя как невидими пръсти развързват юздите им. Конете продължаваха да цвилят, изправяха се на задни крака… и изведнъж побягнаха на север, обзети от див ужас. Родри се разсмя, благодари още веднъж и препусна на юг, към главния път.

Невин яздеше зад войската, когато двама от Дивите отново изникнаха върху шията на коня му. Дебелото жълто джудже изглеждаше крайно доволно от себе си — хилеше се от ухо до ухо и се тупаше по коремчето. Невин задържа коня и изостана още по-назад, за да не го чуят.

— Направихте ли каквото ви заръчах?

Жълтото джудже кимна и се разсмя беззвучно.

— В безопасност ли е Родри?

Този път кимна синьото въздушно духче. То вдигна длан над очите си, направи разочарована гримаса и се престори, че гледа насам-натам.

— А конете прогонихте ли?

Дивите кимнаха едновременно.

— Чудесно, чудесно. Благодаря ви и пак се обаждайте, ако нещо заплашва Родри.

Те изчезнаха сред лек полъх на вятъра. Докато настигаше колоната, Невин лекичко се усмихна при мисълта как хората на Рийс ще има да се влачат петнайсет мили до Аберуин с меки кавалерийски ботуши. Добре, че реших да проверя какво става с Родри, помисли той. Проклет да е Рийс заедно с всичките си кръвожадни негодници!

— Войската сигурно вече е стигнала до дъна на братовчед ви — подхвърли Даниан.

— Точно така — отвърна Ловиан. — Кълин постъпи благоразумно, като отведе хората. Е, поне Родри ми остави добър капитан.

Тя въздъхна, надигна се от леглото и приглади разчорлената си коса. Стигаше й толкова плач за днес; въпреки болката от изгнанието на Родри, трябваше да събере отломките от предишните планове и да изгради нови.

— Дан, би ли поръчала на слугите да ми донесат гореща вода? Искам да се измия и да се преоблека. Трябва да поговоря с гуербрета.

— Толкова скоро? Смятате ли, че е разумно, милейди?

— Съвсем не е разумно, но се налага.

Но в крайна сметка сам Рийс дойде при нея. Ловиан тъкмо привършваше с преобличането, когато един паж дойде да я запита дали би приела гуербрета. Ловиан застана до прозореца и при влизането на Рийс гордо вдигна глава. Той изглеждаше толкова плах, че тя изведнъж си спомни колко голяма услуга очаква от нея.

— Извинявай, майко. Честно ти казвам, нямах желание да прогоня Родри, а още по-малко да го обеся. От сърце се зарадвах, когато онзи капитан ми напомни за обещанието. Не разбираш ли? Какво друго можех да сторя, след като ме предизвика открито в съдебната зала? Да отстъпя и да се посрамя пред всички ли?