Читать «Роби на позора» онлайн - страница 5
Карл Май
— Бузата? Вие сте една много мила палавница. Наистина ще трябва да ви накажа за този присмех.
Придърпа я към себе си и тя позволи това да се случи. Започнаха да си разменят целувки, докато дамата го сметна за достатъчно.
— Значи за мое удоволствие съставихте днешната статия — поде тя отново. — Следователно заставате на моя страна?
— Телом и духом!
— И ще останете верен?
— До смъртта си!
— Е, положете тогава войнишка клетва! Повтаряйте дословно! Заклевам се…
— Заклевам се…
— В моята чест…
— В моята чест…
— Че те обявявам за мое божество и…
— Че те обявявам за един малък сатана, на когото ще принадлежа изцяло!
— Погрешно! Но нека го оставим в тази форма! Ние следователно сме съюзници и можем да проведем военен съвет.
— Военен съвет? За какво?
— Е, ясно ви е все пак, че в най-близко време ще се намираме на бойната пътека!
— Не. Признавам, че си нямам никаква представа!
— Наистина ли? И все пак не е трудно да се помисли, че тази американка Елън Стартън ще изрови бойната томахавка и боуи найфа, за да си отмъсти за днешната ви публикация.
— Е, няма незабавно да ме скалпира, я!
— Това не, но ще даде официален отговор. Сигурно е.
— Ще постъпи глупаво. Журналистите създават общественото мнение. Който враждува с нас, е свършен.
— Да, вие сте господарите на духовния свят! Но под секрет казано, скъпи ми докторе… американката представи ли ви се?
— Не.
— Наистина ли не? Наистина?
— Не, казвам ви!
— Хм! Аз си помислих…
— Какво си помислихте?
— Ще ви призная искрено, но имах към вас известно подозрение.
— Мога ли да се осведомя за естеството и причината на това подозрение, моя красива недоверчивке?
— Разбира се! Говори се, че Елън Стартън била изключително добродетелна.
— Навярно само на вид!
— О, не! Тази добродетелност била истинската й природа.
— Не вярвам в това. Предвзетото благонравие все още не е добродетел.
— Може и така да е. Тази американка притежавала наистина омайваща, увличаща красота.
— Хич не ме засяга!
— Наистина ли? Аз си помислих, че ви се е представила, вие сте се увлекли от нейната красота, но тя…
— Какво?
— Ви е отрязала квитанциите.
— Ама че фантазия имате!
— Е, само така си помислих и с това си обясних остротата на днешната ви статия.
— Действително едно много неоснователно предположение!
— Наистина ли?
— Мога да се закълна.
— Че не е била при вас?
— Да.
— Не мога да я проумея тази непредпазлива кикимора. Тя първа би трябвало да ви обърне внимание върху себе си.
— Ха, какво ми влиза тя в работата! Но знаете ли, че с вашето подозрение ме оскърбихте?
— Съжалявам. Простете!
— Аз прощавам само след предшестващо изкупление на греховете.
— Какво изкупление изисквате?
— Десет целувки!
— Ето ги!
Те се прегърнаха. Точно когато най-интимно разменяха целувките си, вратата се отвори и влезе дребният разсилен.
— Дявол да го вземе! Извинявайте! — избърбори той стреснато и понечи незабавно да се измъкне.
Но по лукавия, доволен израз на лицето му можеше да се предположи, че това внезапно нахълтване е било предприето напълно преднамерено.
Главният редактор беше скочил чевръсто, но все пак твърде късно. Лицето му пламтеше от гняв.
