Читать «Призрака на Ляно Естакадо» онлайн - страница 118

Почти целият следобед вече беше изминал, когато отрядът стигна до едно място, където броят на отпечатъците отново ставаше значително по-голям, обаче не защото се бяха присъединили нови следи, а понеже тук ездачите бяха спирали. Винету скочи от седлото, за да огледа старателно околността. Извървя известно разстояние на север, а после, след като се върна, измина и същото разстояние на изток и щом се присъедини към останалите, каза:

— Човекът с водата е продължил да язди на североизток. Тук двамата мексиканци са се поколебали дали да го последват, но в крайна сметка са препуснали към изгрев слънце. По чия следа да тръгнем?

— Вождът на апачите ще вземе най-мъдрото решение — отсече предводителят на команчите.

— Тогава Винету ще ви каже мнението си. Хората, при които иска да отиде бледоликият, се намират на северозапад. Очевидно той е някой добър човек, чиято цел е само да помогне. Бихме могли да го последваме, за да го предупредим. Но тъй като мексиканците са се отклонили от дирята му, то сигурно Убиващата вода се намира нейде наблизо. Отишли са до там, за да се срещнат с Лешоядите и да ги уведомят, че са видели следите на човека с водата. Ще се втурнат след него, за да осуетят неговия опит за спасяване на преселниците. Ние също искаме да се доберем до Murdering pool и затова се налага да тръгнем по следите на двамата мексиканци. Моят червенокож брат има ли нещо против?

Команчът кимна в знак на съгласие и Винету подкара коня си на изток. Ако той и спътниците му бяха накарали конете си да напрегнат всички сили, то те сигурно бързо щяха да догонят мексиканците. Обаче Винету имаше други намерения. Колкото по-скоро настигнеха двамата братя, толкова по-малки ставаха надеждите им да узнаят къде се намираше Murdering pool. Ето защо апачът внимаваше да не намалява преднината на преследваните от тях хора…

Североизточно от оазиса, на малко по-голямо разстояние от един ден път от него, през дълбоките пясъци на Ляно се движеше дълъг керван, състоящ се от дванадесет волски коли. Те пътуваха на известно разстояние една от друга и се придружаваха от въоръжени конници. Всичките коли бяха здраво направени, а пред всяка от тях крачеха впрегнати по шест или осем вола, които бавно влачеха тежкия си товар. Животните бяха крайно изтощени. По външния вид на конете си личеше, че едва можеха да носят ездачите си. Езиците им висяха навън, те дишаха тежко и учестено, а краката им трепереха.

Керванджиите крачеха обезсилени край спъващите се волове. Главите им бяха клюмнали и изглеждаше, че едва ли имаха сила да размахат огромните си камшици, за да накарат впрегатните животни да направят още едно усилие. И хората, и животните оставяха впечатлението, че целият керван е пред близка мъчителна гибел. Надутият адвокат Лийдър, присъединил се към кервана заедно със спътниците си, също си беше подвил опашката и се държеше най-скромно.

Само движенията на коня на водача бяха съвсем бодри и не издаваха никакво изтощение. Обаче конникът седеше на седлото също тъй тежко приведен напред, както и останалите. Може би също като тях страдаше от непоносима жажда. Но щом някоя от жените или пък някое от децата в колите издадеше жален стон, той неволно се изправяше и по тънките му устни заиграваше усмивка на сатанинско задоволство.