Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 8
Жул Верн
Уйлям Еймери познаваше неговата точност и ни най-малко не се съмняваше, че научната експедиция може да закъснее дори с един ден. Сега младия астроном очакваше от полковника да му обясни целта на експедицията, която идваше в Южна Африка. Но полковник Еверест мълчеше и Еймери не сметна за нужно да го разпитва. Навярно, според полковника, още не беше дошло времето, когато трябваше да му се каже това.
Уйлям Еймери беше чувал същото за богаташа-учен Джон Мърей, съперник на Джейм Рос и на лорд Илджън, който официално не заемаше никаква длъжност, но беше известен с научните си трудове. Освен това, за науката той беше направил грамадни парични пожертвувания. Тъй, той беше дал двадесет хиляди стерлинги за построяването на един грамаден рефлектор, с помощта на който бяха успели да извършат наблюдения над двойните звезди. Той беше четиридесет годишен човек с аристократична външност и с безстрастно лице, по което не можеше да се съди за характера му.
Що се отнася до тримата руси — Струкс, Паландер и Цорн — имената им също бяха достатъчно известни на Уйлям Еймери, макар младия астроном да не ги познаваше лично. Николай Паландер и Михаил Цорн явно изказваха известно почитание на Матвей Струкс заради положението му и научните му заслуги.
Уйлям Еймери забеляза, че учените бяха по равно число — трима англичани и трима руси. Екипажа на шалупата, която носеше името „Кралица и Цар“, се състоеше също от петима руси и петима англичани.
— Господин Еймери — каза полковник Еверест, — сега, след като се представихме един на друг, сме вече стари познати, като че ли сме извършили заедно пътуването от Лондон до нос Волпас. Към вас чувствам голямо уважение заради трудовете ви, с които вие, въпреки младостта си, сте си спечелили име в науката. По мое искане английското правителство ви назначи в нашата експедиция.
Уйлям Еймери поблагодари на полковника и си помисли, че сега най после ще узнае целта на тази експедиция. Но полковник Еверест не каза нито дума по този повод.
— Господин Еймери — продължи полковник Еверест, всичко ли вече сте приготвили?
— Всичко — отговори астрономът. — Като получих упътвания от Ейри, напуснах Капщад преди един месец пристигнах в Латука и приготвих всичко необходимо за пътуването: хранителни продукти, храни, коне и бушмени. Вие ще имате стража от сто души въоръжени, начело на която ще бъде един известен ловец — бушменът Мокум.
— Бушменът Мокум! — извика полковник Еверест, ако спокойният му и студен тон можеше да оправдае глагола „извика“. — Бушменът Мокум — това име ми е добре познато.
— Ето го! — каза Еймери, като представи бушмена.
— Вашето име ми е много добре познато — отвърна Еверест. — Вие сте бил приятел на Андерсон и водач на знаменития Дейвид Ливингстон. Благодаря ви от името на цяла Англия и много съм признателен на господин Еймери, за дето ви е избрал за началник на кервана. Такъв ловец като вас трябва да обича оръжието, а тъй като ние имаме голям избор, ще ви помоля да вземете онова, което ви се хареса. Зная, че то ще бъде в добри ръце.