Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 2

Другарят на бушмена беше млад човек на двадесет и пет — двадесет и шест години, пълна противоположност на ловеца. Във всичките му движения личеше спокойствие. По външния му вид лесно можеше да се познае веднага, че е англичанин. Облеклото му беше чисто градско и по всичко личеше, че не му е присъщ скитническия живот. Той имаше вид на гражданин, заблуден в тази местност. Гледайки го, човек неволно би потърсил перо на ухото му, като у някой чиновник.

Всъщност този млад човек беше известния учен Уйлям Еймери, астроном, който беше причислен към Капската обсерватория и бе вече обогатил науката.

Тук, в пустинята на Южна Африка, на няколко мили от Каптаун, младият учен едва сдържаше нетърпението на другаря си.

— Господин Еймери — отговори му ловецът на добър английски език, — ето вече осем дена стават, откак се намираме при Моргедския водопад на Оранжевата река, а аз не помня някой от семейството ми да е оставал на едно място цели осем дена. Вие забравяте, че ние сме скитници и че нашите крака трябва да се движат.

— Приятелю мой, Мокуме — възрази астрономът, — онези, които очакваме, идат от Англия, и ние трябва да ги извиним, ако са закъснели. Трябва да се държи сметка за разстоянията, за пречките, които може да срещнат при изкачването си срещу течението на Оранжевата река, с една дума — за хилядите мъчнотии, които могат да се срещнат. На нас ни е поръчано да приготвим всичко за изследване на Южна Африка и при Моргедския водопад да чакаме полковник Еверест от Кембриджската обсерватория. Ние сме тука и чакаме. Какво желаете още, уважаеми приятелю?

Ловецът не намираше това за убедително и ръката му трескаво стискаше винтовката, от която можеше да застреля с конически куршум антилопа или дива котка на разстояние осем-деветстотин ярда. Предишните си отровни стрели бушменът беше заменил с по-съвършеното европейско оръжие.

— Но да не сте се излъгали, господин Еймери? — възрази Мокум. — Наистина ли при Моргед и в края на януари ви е определено това свиждане?

— Да, приятелю мой — спокойно отвърна Уйлям Еймери, — ето и писмото на г-н Ейри, директор на Гринвичката обсерватория, което може да служи за доказателство, че не съм се излъгал.

Бушменът взе писмото, което му даде спътникът му, повъртя го, обърна го като човек, който не умее да чете и го върна.

— Повторете ми пак — каза той, — какво е разказано на тази нашарена хартийка.

Младият учен, който притежаваше необикновено търпение, за двадесети път почна да предава на приятеля си ловец съдържанието на писмото.

През последните дни на миналата година Уйлям Еймери беше получил това писмо, което му съобщаваше за скорошното пристигане на полковник Еверест с една комисия от учени. Целта на тази комисия, както и плановете й в тази пуста част на Африка, той не знаеше, но беше приготвил всичко необходимо за изхранването на един керван. После, тъй като беше чул за местния ловец, Мокум, който бе придружавал Андерсон по западна Африка, и Ливингстон през първото му пътешествие по езерото Нгами и по водопадите на Замбези, предложи му ръководството на този керван.